Първото, което ми идва да кажа е, че съвестта ми не функционира и ако направя нещо лошо на някой и никой никога не разбере, няма да ми пука и няма да ме гризе съвестта или нещо подобно. Тоест ако вече е станало няма да ми пука особено. Като се замисля не винаги е било по този начин, но сега така го чувствам.
В повечето случаи правя добро на останалите, защото е по-лесно да се впиша и изисква много по-малко усилия, а аз гледам възможно най-малко да се занимавам. По принцип имам ниско мнение за хората като цяло и не ме интересува какво ще стане с тях.

Обаче има и други случаи, когато не чувствам натиск от обществото, изборът си зависи изцяло от мен и от почти никакви външни фактори, тогава правя „добро” или правилното нещо според мен, просто защото така искам. Може би го виждам като разграничаване от масата хора или го приемам като черта на разумен човек, може би защото се чувствам по-добре и в крайна сметка явно пак го правя заради себе си, но гледам да помогна на дадения човек (и все пак зависи кой точно е човекът).

Общо взето и в двата случая май правя доброто, просто при първия е като задължение и показва слабост или безразличие, а при втория си е някакво вътрешно убеждение.