Вече не мога да изпитвам никакви истински чувства.. Вече не мога да се смея от сърце, да се радвам.. Толкова много проблеми, интриги, лъжи.. писна ми, затова просто се опитвам да тегля чертата и уж не ме интересува.. Даже не мога да се ядосам, като хората, да се разплача, та да ми олекне поне малко. И като го споделя тук, едва ли ще стане.. Никой не се интересува от мен. Само на думи всеки може. И на мен не ми пука. Неми пука за никого вече.. Като не те кефя кажи ми, какво говориш зад гърба?! Всички са лъжци. Добре, не всички, но поне аз е съм срещнала един стойностен човек, който си заслужава. Всеки има поне един човек, с който да сподели какво му е на душата, а аз нямам..нямам..И в семейството си имам проблеми. От там сигурно идва всичко. Всичко ми се скапва от това..По-принцип не споделям, държа си го в себе си точно заради това, че като кажа на някого нещо поне 5 човека още ще знаят, но не мога вече..искам поне за един ден да забравя, но няма как да стане. Толкова ми е объркано..дори не мога да определя какъв ми е проблема. Пиша каквото ми дойде..на 16 съм. Пишете каквото искате, подигравайте се, това е форум и всеки има право да публикува.