Необичайни запознаства

[sweetyytweety]

Имали ли сте гадже с което сте се запознали по страннен начин на необичайно място? И ако искате разкажете...

[fenkaaa]

С бившия сме от един квартал,но никога не се бяхме виждали,а квартала ни по принцип е малък,така че всички се знаем.Той бил в Чужбина няколко години,а аз тогава съм била по-малка и така.. следователно едно момче,с което се занимавах му е пратило фейсбука ми и той ми прати покана,след това ми иска скайп.. писахме си и след 2-3 дена излязохме да разходим кучетата му заедно (като за 1-во виждане)

[Sh@d0w]

Да,ако запознанството тук във форума се брои за "странно запознанство".

Излязахме една седмица след това,третата ни среща беше когато отидах вечерта на бала и и така тръгнахме.Беше много романтична нощ и много забавна,тя си знае защо

[LeprikonA]

мда, с бившия беше странно. бяхме моя и неговия клас на нещо като учение за работа в екип, разбираш ли. а нашата "екипна" работа до вечерта препрасна в повече. след 2 години свърши де.

[Hilary_]

хаха повечето ми момчета са били от интернет! Смяяятай!
Само първия ми беше от даскалото и запознанството ни не беше странно, а по - скоро прекалено конфузно за мен!
Той има брат, а аз до тогава не знаех (и познавах само брат му).
Едната сутрин говорих с него и той от нищото се разкрещя по коридора викайки името на друго момче. То се присъедини при нас и на въпроса ми "абе вие познавате ли се", получих отговор "ние сме братя" .. и реакцията ми беше ..
Смущаващото дойде, когато трябваше да се качвам за час и братът на моето момче се изцепи пред всички "Знаеш ли, че Ивето много те харесва" .. и аз тогава шок и паника!
Цялата почервенях ии общо взето се изнизах по най - бързия начин.
Ех спомени, спомени ..

[gabsit000]

Прибирах се с нашите от София от сватба и принципно трябваше да си ходя с по-ранен влак,но тъй като се успах си тръгнахме с последния .. и отиваме на гарата,а аз тъкмо в този момент се бях ядосала на нашите за нещо и точно в същия момент ми се усмихва чаровно едно супер симпатично момче,тази усмивка ме накара да забравя за какво бях сърдита и да ме завладее за дни напред...тайничко се надявах да сме в един влак,кой знае може да се заговорим и да завържем някакво приятелство...но нещата станаха донякъде,паднахме се така с него,че бяхме в съседни купета и двамата седяхме навън,но никой нищо не казваше на другия,само разни погледи и до тук..оказа се че и той е към градът от който съм,макар че доста се учудих тъй като никога преди не съм го виждала и не очаквах да слезе ..вече бяхме на спирката с такситата,той с техните взе си такси,аз с нашите и си казах 'това беше ..,никога повече няма да го видя..' и така 1 седмица горе долу се чудя как да го намеря,мечтая си да го засека някъде по града,но не не се случва..и една вечер бях с един приятел,трябвало да ходи на някакъв купон и да ме вземе с него и кой ли беше там-ТОЙ -момчето от влака..когато се видяхме,нито той,нито аз не можехме да повярваме .. той скочи прегърна ме и ми каза: "Не вярвах,че някога ще те видя отново!!",но живее в Германия (всичко беше определено)..и така на следващия ден излезнахме ..и този месец в който беше във България бяхме заедно ... хубави спомени пазя.. до последния ден си ходехме и до сега си поддържаме супер приятелски отношения...

[marin4itu]

С приятеля ми се запознахме у тях Един общ познат заведе мен и една приятелка на домашно, а пък ние 2те познавахме само нашия познат

[NightGuardian]

Ами видях я в едно кафене , харесах си я и разпитах ляво-дясно и се запознах с нея , обаче се правеше на "дръж ми шапката" и на недостъпна. Само ,че при мен не позна и аз не се занимавах с нея ,щом ще играе тази роля. Мина се време , обща компания ни събра и аз си знам ,че се прави й , и давах игнор. Аз нямах компютър тогава(беше се развалил нещо и не исках да го поправям , ами да събера някъв лев и направо да взема нов) и ходех в една зала си проверявам в нещата(фейсбук , мейсбук , знаете) и да разцъкам 1-2 игри и по едно време нейни приятелки взеха да ми званят , уж да пием кафе ,пък тя се , се падаше да е там. Другите пъти или закъснявах или не ходех , оказа се нашата героиня ,взела да ме харесва и да ме иска , ама тогава , аз взех да се правя на "Дръж ми шапката" , докато един ден просто ни писна на котка и мишка.

[tItEufFf]

С него ходехме на училище с един и същи автобус цяла година. Аз още от началото го забелязах, но той даже не ме поглеждаше. През последните седмици на учебната година с моя приятелка бяхме на спирката да си чакаме автобусите. Неин приятел дойде към нас с това момче. И те двамата се заговориха а аз и той само се погледнахме. Качваме се в автобуса, който беше празен. Сядам си на обичайното място, той ме подминава, после се връща и ми казва "хайде да се запознаем ". Седна до мен, и почна да ме обсипва с куп въпроси. Останахме си само приятели, защото той беше 12 клас и щеше да ходи да учи в друг град + това си имаше и приятелка..

[NomNomNom]

Той ми беше ученик. От събота и неделя пак ще ми е ученик, ама в друг курс

[anonymous708973]

Той ми беше ученик. От събота и неделя пак ще ми е ученик, ама в друг курс

bad nomnomnom

[NomNomNom]

Ти зарежи другото , не останалите курсисти му бяха приятели и двама много се саднаха , защото ме харесваха
И единия на инат му тръгна с бившата , и са тези двамата ходят, ама никаква искра между тях, само на инат и е смях ;д

[DragonLady]

Да с бившият ми. Запознахме се от една гилдия в една онлайн игра, той беше асистент на гилд мастера, а аз новодошъла. И още в първият ни чат ( общ на гилдията не бяхме само аз и той там ) си показхме ината и се скарахме Той иска пълномощно, аз не давам
А накрая какво излезе, близо 2 години връзка
Sweet, sweet memories

[Sh@d0w]

^ WoW ?

[robles]

Една вечер се прибирам с последния автобус.. беше към 1-1:30.. На една спирка се качи едно момче, симпатяга такъв, ама с много пиърсингс и някъв метълски стил, с едни големи слушалки и раница.. Понеже като сляза от автобуса трябва да мина през една забутана тъмна улица до една голяма разбита къща си викам "Този дано да не слезе на мойта спирка". Той пък взе, че там слезе.

Тръгнахме в една посока, към тъмната улица и след малко ме заговаря той, вика ми: Не те ли е страх да минаваш от тук сама ? Викам: Не. После ме пита дали искам да ме изпрати и му казах, ако не го бърка, да ме изпрати. Вървяхме и си лафихме. Пита ме къде живея, казах му и го питах и аз и почна да ми мънка нещо и каза, че не знаел как да ми обясни. Викам абе ти не си от квартала, нали ? И той: Не, бе, от квартала съм... После почна да ми обеснява, че преди е бачкал в кварталния магазин и често ме е виждал като ходя за хляб, а аз не се сещах да съм го виждала.. Каза ми и къде работел сега, а аз точно предния ден ходих в същия магазин, ама явно не е бил на смяна, щото не го видях..

И така де, говорихме, говорихме, стигнах аз до нас, благодарих му за компанията и така..

След време го засякох да тича за автобуса, в 6 сутринта, аз бях станала да тичам с кучето, а той ме подмина и се обърна по едно време. Познах го и му викнах: ТИЧАЙ, ТИЧАААЙ... Само каза, че закъснявал за работа и отпраши пак..

Пак след няколко месеца вече го засичам на центъра пред магазина му. Заговорихме се за малко, почна да ме разпитва имам ли си приятел и му казах, че нямам, а той направо директно си ми предложи, ама му отказах... Бахти нетактичното предлагане беше, даже не го познавам..

Скоро не съм го виждала, пък и не помня как се казваше и дали изобщо си казахме имената...