Добра вечер на всички.За пръв път се осмелявам да пусна тема точно в този раздел,защото принципно за мен любовта е много деликатна тема,която не обичам да обсъждам,но от скука ли,от какво ли реших,че вече й е дошло времето.Зная,че не можете да ми помогнете,но имам нужда да споделя проблема си.Не мога да се влюбя и това е!Излизам насам-натам с момчета,лафим си,но стане ли дума за нещо повече,бягам като дявол от тамян.Винаги търся някакъв недостатък,все някое камъче обръща каручката.Или ще е свестен като характер и нещо във външността му ще куца,или ще е супер симпатичен,но несериозен и лековат.Нещо в мен ли е сбъркано,прекалено критична ли съм,или просто ме е страх от обвързване?Може би последната ми връзка ми нанесе травма,която не мога още да преодолея,макар на съзнателно ниво да съм я забравила отдавна.Става въпрос за това,че приятелят ми беше много ревнив и ми нанасяше голям психически тормоз.Сигурно сега се стремя да не се случи пак същото,знам ли.Просто не мога да си се представя емоционално обвързана с някого.Казвам си,че ми е супер готино да не завися от никого и никой да не ми държи сметка за нищо,а в следващия момент се връщам и виждам празната стая и осъзнавам колко много прилича на сърцето ми в момента.Хем искам да обичам и да бъда обичана,хем се дърпам.Като че ли не знам какво всъщност искам и не мога да намеря баланс.Как и да е.Не знам защо ви занимавам с моите среднощни размисли.Ако някой реши да драсне коментарче,ще се радвам да го прочета.