Знам за какво става на въпрос и мога да го направя на практика, ама теоритично не мога да се обясня. :> Както и да е.

Тая седмица ми е ного самотна, не че се оплаквам, ама ми е някакво по-чувствително.

Мама е взела чаени бисквитки с лимон. Мразя лимон.

И съм се увила като зелка и съм си дръпнала ръкавите до пръстчетата и се чувствам ного мило така. ^_

Обич, обич, обич... обич...

Гушвам ви, защото имам нужда.
Пф, не. Не ви гушвам.
Но пак имам нужда.
Гушнете някой, който ви е на близо.

И за да не изневеря на традицията да слушам едно и също нещо с дни наред:

http://www.youtube.com/watch?v=hSH7fblcGWM