Докато четях, просто знаех каква ще е следващата дума преди да стигна до нея..... Боже, имам чувството, че това съм го писал аз...Прочетох го сигурно 10 пъти, поне една минута си поплаках и се посмях. Толкова много напомня бившата ми приятелка ;( Още в началото "в един мрачен, студен, дъждовен ден" и направо С такава благородна завист завиждам на оптимизма ти Съжалявам за раздялата, но ти благодаря за историята, толкова много спомени се съживиха за тези вълшебни 3 години.... Желая ти, с цялото си сърце, да намериш щастието заслужаваш го!