: )

[ShtrudeL]

Ей така : )
клипа <3
: )

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=QdUvc6ESN1w[/youtube]

[NightGuardian]

къде ме върна бе щруд

[YoungBloodZ]

щрудката май иска пак да е дите?

[ShtrudeL]

Аз съм дете. : )

И си намерих ного хубави стихчета. Пф ного ми е мило и прияятно. : ) Обич, обич.

Не си отивай, мой живот... Защо така си се разбързал.
Палтото взел си във ръка... Обувките си ги завързал.
Облякъл си костюм дори... И ризата ти е изпрана...
Къде отиваш, мой живот... Почакай! Време не остана.

Защо си толкоз запъхтян... Не бързай... Искаш ли почивка?
Пълзи по твоето лице сълзата на една усмивка.
Пълзи усмихната сълза и във брадата ти заседна.
Не тръгвай още, мой живот... Къде във тази нощ последна?

Почакай малко, мой живот... Почакай малко! Има смисъл...
Аз сметката не съм платил... И листите не съм изписал.
Бъди добър да ми дадеш необходимата отсрочка...
Две точки съм поставил знак... Не искам да поставям точка.

Не си отивай, мой живот... Върни се, моля те, обратно.
Един и същ... Един и същ... такъв те искам многократно.
Не вземай младата душа от остарялото й тяло.
Вратата бавно затвори... И да започнем отначало.

[ShtrudeL]

"Но чуйте ме, вие тримата, и ако не сте чули нищо досега, чуйте поне това...
Всичко, което съм извършила, извършила съм го от любов... Любовта, която
една истинска майка изпитва към децата си. Това е най-силната любов, която
съществува на света, а също и най-страховитата. Няма по-голяма мръсница от
майката, уплашена за децата си."

[ShtrudeL]

Между стените на вятъра
онемели се лутаме,
ровим земята, звездите броим.
Газим вода, ала жадни заспиваме,
рамо до рамо все самотни вървим.
Между стените на вятъра
своя Бог сме изгубили,
восъчни църкви над жарава строим,
гладни се взираме не за любов и обичане,
а за някой, на който любов да дарим!

[Concussion]

Аз съм дете. : )

И си намерих ного хубави стихчета. Пф ного ми е мило и прияятно. : ) Обич, обич.

Не си отивай, мой живот... Защо така си се разбързал.
Палтото взел си във ръка... Обувките си ги завързал.
Облякъл си костюм дори... И ризата ти е изпрана...
Къде отиваш, мой живот... Почакай! Време не остана.

Защо си толкоз запъхтян... Не бързай... Искаш ли почивка?
Пълзи по твоето лице сълзата на една усмивка.
Пълзи усмихната сълза и във брадата ти заседна.
Не тръгвай още, мой живот... Къде във тази нощ последна?

Почакай малко, мой живот... Почакай малко! Има смисъл...
Аз сметката не съм платил... И листите не съм изписал.
Бъди добър да ми дадеш необходимата отсрочка...
Две точки съм поставил знак... Не искам да поставям точка.

Не си отивай, мой живот... Върни се, моля те, обратно.
Един и същ... Един и същ... такъв те искам многократно.
Не вземай младата душа от остарялото й тяло.
Вратата бавно затвори... И да започнем отначало.

[ShtrudeL]

Здравей. Не сме се виждали отдавна.
Единствено звездите пазят твоя смях.
Надявам се, че си добре. Не си пораснал.
И още имаш роза. И овца.
А ние тук броим вместо звезди - монети.
Картографираме си плитките души.
Фенерите угаснаха. Не светят.
А пък Земята ... бавно се върти.
И залезите идват много рядко.
А хората са тъжни същества.
Но всеки си е крал /поне за кратко/
във царството на свойта самота.
Не пляскаме с ръце от възхищение.
Горчилка пием... Може би от срам...
Едно голямо земно затъмнение
се вижда сигурно от твоята звезда.
Сърцата ни са слепи. Много слепи.
/Защо тогава имаме очи?
Щом няма как да видим със сърцето си
същественото...И така...Мълчим.../
Опитомяваме си чувства. Не лисици.
Цветът на житото остава неразбран.
...
Понякога дочувам сред звездите
камбанките на звънкия ти смях.

[yakuza_]

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=dJ_pHYEEq5I[/youtube]

[ShtrudeL]

Добър ден. Имам едно оплакване –
(направо си е жива рекламация) –
след цяла вечност напразно очакване,
връщам Надеждата – за реанимация.
Не подлежи на замяна? А в склада?
Дали няма нещо бракувано?
Иззето е всичко? Е, браво!
Безнадеждните едва съществуваме...
С кого разговарям, прощавайте?
Ооо, май съм объркала номера...
Не търсех Бог, извинявайте,
а само Човещината у хората...
Сега ще затварям, че имам работа.
И да доставите скоро Надежда.
Моята едва диша, но... Карай.
Ще се понасяме още, изглежда...



Ти си една лудница, Живот. Тиха лудница. В която всеки драпа да стане надзирател, санитар или поне портиер. Мечтата да си персонал. Да можеш да даваш наклон на чуждия ден. Малката пъдарска власт, начесването на егото. Видях те, Живот, докоснах те. И тихо се върнах в клетката. Коркова тапа в бързея. Коркова тапа с криле.
Колкото и много да е катранът, светлината е повече. Защото, Живот, не си иззобан. Не си изпит. Не си изгребан. Има те. Откривам те... Откачай, Живот, откачай от щастие. С мен или без мен. Аз ако съумея, ще се закача. С усмирителната си жилетка. Избирам те.

[ShtrudeL]

Хубаво е всичко да свършва навреме -
Да напуснеш рано огнището,
Преди огънят да е станал на пепел;
От трапезата да станеш рано -
За да не събираш после трохите;
И да отвърнеш очи,
Преди другите очи да изстинат.
Не обичам да гледам сухи цветя
И празни чаши...
Не ме докосвай никога без обич.

[YoungBloodZ]

Аз съм дете. : )

Ама си голямо дете и завиждаш на малките

[ShtrudeL]

Аз съм дете. : )

Ама си голямо дете и завиждаш на малките

Не им завиждам. Да си голямо дете е по-хубаво. : )

[YoungBloodZ]

Аз съм дете. : )

Ама си голямо дете и завиждаш на малките

Не им завиждам. Да си голямо дете е по-хубаво. : )

Лъжеш! Срам те е да си признаеш истината!

[Concussion]

Стана ми тъжно.

[Chacho]

Слагай по-описателни заглавия!

а3

[ColdBlood]

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=dJ_pHYEEq5I[/youtube]

Одобрявам

[ShtrudeL]

Какво ти липсва, за да си честит?
Що още искаш, лакомнико смъртен?
Тъй малко ти е нужно да си сит-
отвънка- залък хляб, мечта- отвътре!
И нищо друго. Другото е смърт,
лъжовна лакомия, празна жажда.
Мечтата да е мека, хлябът- твърд!
Такива само ще ти се услаждат.
Не искай нищо повече! Помни:
човекът е устроен толкоз жалко,
че колкото и земни благини
да има, вечно му изглеждат малко!
Какво ти липсва още, братко, та
се чувстваш все самотен и ограбен?
Май всичко имаш. Само не мечта?
Май си забравил сладостта на хляба,
та за това те мъчат скръб и глад?
Ако е тъй, знай- един е лекът:
раздай се цял на този беден свят!
Пак беден си стани! Че най-богат е
в своето раздаване човекът!

[JagAlskarDig]

Тази песен !

[xJawz]

Много романтично И аз те обичкам