От как се помня все вися в този сайт, въпреки че вече не съм за него.Но навика си остава.
Въпросът бе зададен вече в заглавието на темата. И тъй ще кажете нали леснооо е...Но година и половина връзка,плюс всеки път когато една част от мен казва, че трябва да е ДИ ЕНД ОФ ДИС ЛОВ СТОРИ, другата - го съжалява или измъква от различни простотии, които той прави в живота си. Достатъчно си е прецакал живота,страх ме е, че ако/ когато дойде моментът, когато кажа "чао", ще направи поредната простотия. На 27 почти съм, а той на 29 почти.Но си е истинско хлапе.Мислех, че аз съм по-голямо лапе, но.... неизвестно как исках всичко да е сериозно между нас,а той се държи понякога по детски.Загубих детето ни... по причини, които няма да споделям, но и той не ме подкрепи тогава... Знам, че нищо що се е счупило веднъж няма да се възроди, но имам някакъв майчински инстинкт да го предпазвам от грешки.Свикнала съм с него, обичам го, но.... не толкова силно, както в началото.
И толкова дълго (за мен е дълго) не съм поглеждала друго момче, обаче от няколко месеца работя в един университет (замествам) и харесах едно момче там (т.е. той учи там) и е някак си...да странно за мен,погледнах към друг, това ще е само "край!" с приятеля ми.Но как да му кажа по тактично без да го нараня?Казах ви, че като се скараме или нещо стане между нас и той се депресирва и прави простотии...