Преди 5 6 години, бях на училище и денят беше 14 февруари (само че аз бях изключила какъв ден е..)

Нямахме час, обаче бяхме в класната стая. Беше часът точно преди голямото междучасие. Малко преди да бие звънеца, господина ми прочете името и пита дали присъствам (заместваше и не ни познаваше), после каза като бие звънеца да сляза долу при секретарките. Аз много се учудих, въобще не знаех за какво съм им. В предишния час един мой приятел ме пита дали очаквам нещо днес и се опулих, щото не знаех кво говори и му казах- не.

Би звънеца и слязох до долу, а секретарките ме посрещат ухилени и двете до уши. Казвам им, че са ми казали да сляза и те ме питат дали очаквам нещо, а аз вече се чудя кво им става на хората, че постоянно ме питат едно и също. И на тях казах не.

Едната влезе в една стаичка и след малко се връща с един ГОЛЯЯМ, много красив букет цветя. Аз не знаех как да реагирам, освен да се усмихна широко... въобще бях в тъча. Питаха ме дали знам от кого е, казах, че не знам, а те почнаха да ме бъзикат, че си имам таен обожател. Имаше бележка в букета в един малък червен плик и беше закачена с една от онези миниатюрни щипчици. Само като го отворих и като се зачетох, разбрах от кой е букета (един мой съученик, който живее в квартала)... Пишеше някакви обяснения в любов и т.н (не помня точно кво пишеше, сега като пиша ми се прииска да я намеря тази бележка, за да видя ;д)..

Много се зарадвах за жеста, беше супер мило и неочаквано