Отново съм аз...нали съм много бърза...
Тъй няма да изпадам в прекалено дълги изречения...
Там където работя (тъй де още една седмица ми остава) има едно момче, той учи там, аз влизам да помагам по упражненията...и тъй от как влезнах за първия му час... всеки път ме гледа в очите, усмихва ми се,аз също на него...говорили сме си но само покрай упражнението, което има групата му и нищо странично ....
ЪЪЪ според вас , тъй де вие сте по-малки и поо- сте в час от моята старост не радост, тъ според вас това някакъв знак ли е че ме харесва или .. и аз не знам.
Асистентката, която им предава е събирала телефоните на цялата му група, та не е проблем да ми даде телефона му, защото тотално ме е срам да го питам очи в очи...а не ми излиза от акъла (сигурно това беше една от причините да се разделя с бившия...)


а и забравих да кажа , утри той има упражнения и дефакто за последен път ще го видя, как да подходя към... ситуацията...