^ Имала съм случай с още 2 "най-добри приятелки", в който ако излезнех с едната, другата се дразнеше и ми казваше, че не и обръщам внимание. А като бяхме трите, естествено обръщах внимание на тази с която се познавам от по-отдавна.. Просто не стана работата. И така "излишното" момиче се махна и останахме само 2те .. Но аз гледам на себе си като на интелигентен човек, който се интересува от различни неща, докато ако и заговоря за мода или нещо по-така, нищо не разбира, просто не мога да се разбирам с нея. Също както когато на мен ми е гадно, нямам гаранция че тя не се радва вътрешно. Та чак сега си давам сметка, че съм имала "най-добра приятелка" тук, но тя замина за Англия, което ми даде повод за размисъл. Писах и писмо, защото някак си да й го кажа във фейсбук, не мисля че е най-добрия вариант, но не знам дали е пристигнало, миналия вторник го пращах...
Та, да ти кажа спокойно, знаеш ли как се чувстваш да разбереш какво си имал, чак когато го изгубиш? Почти всяка вечер да слушаш песента на Адел - Someone like you или пък Fort Minor - Where'd you go, защото това бяха "наши" песни и да плачеш, но да нямаш сили да промениш нищо, а само да чакаш.... Ще намериш, просто гледай да се запознаваш с повече хора и все ще изпадне от някъде добра възможност