Не е първия,нито последния,но е единствения в сърцето ми...Минаха месеци - времето не лекува ! Заминах надалеч - разстоянието не помага ! Бях със други - пак искам него ! Излизам и се забавлявам - той просто изплува в съзнанието ми... Питам се дали в живота има една такава единствена и истинска любов,която не се забравя...Дали не съм срещнала,а след това изгубила сродната си душа?Защо с никой друг след него не ми е хубаво,не е същото,не мога да обичам и не съм щастлива?Защо само той успя да ме опознае и разбере такава каквато съм? Отначало бях силна,опитвах се да не мисля,да не тъгувам,мислех,че ще отмине,но колкото повече време минава,толкова повече ми липсва...и аз просто отслабвам и се предавам.Всичко ми изглежда загубено,отчайвам се и понякога ми идват такива мисли,че никога няма да срещна по добър от него за да успея да го забравя и се самосъжелявам... Просто никой не може да бъде като него,а камоли по добър от него...Вече не вярвам,че ще срещна такъв човек,прекалено дълго време бях силна и удържах фронта,но вече се сринах...Него съм го чувствала така както никой друг,от първата ни среща ние заговорихме и се отпуснахме така сякаш сме се познавали,за първи път не изпитвах притеснение на първа среща,той ме предразполагаше към всичко,затова мисля,че той е моята сродна душа...и заради това толкова страдам,че съм я загубила...Опитвам се да се науча да живея без него,но незнам как да се справя !