Липса на самочувствие!

[BlackEyedPeas]

Ми аз съм срамежлива - не знам дали това отговаря на крритериите ти, но съм много притеснитлна и винаги съм на тръни с определени хора, които не са ми чак приятели...Иначе с приятелите съм тооооооолкова шумна и бъзикаща, че понякога изглеждам напушена....С нещо като две лица съм (Е, повече лица са ) и когато съм в различно настроение се държа различно...И с различните хора....Но попринцип предпочитам да изслуушвам хората вместо аз да говоря, защото все се притеснявам за тема на разговор, дали ще го обидя с нещо, дали няма да разбере майтапа....А пък тва последното толкава пъти ми се е случвало, че....И тва е най-гаднотто чувство да не те разберат и да не се смеят с теб (кви са тия хора без чувство за хумор ужас) Както и да е ....Просто бъди малко по - весел, бодър, напушен и да не ти пука...Аз имам някои причини от детска травма да съм малко по-притеснителна, ама това се случва само на моменти - иначе съм си супер отворена

Леле, човек, все едно мен описа в първите си няколко реда! Същата съм и аз. Пред приятели, близки.. боже, толкова съм отпусната, лигавя се много, че чак и на мен са ми казвали това за напушената. Но до тук и край. След това в училище съм коренно различен човек. Просто.. не съм аз, по свита съм, срамежлива, опитвам се да не ми пука и успявам, ама.. до тук. Просто сякаш ме е страх да не се "изложа" пред хората, защото ще ме направят за смях пред всички. Страх ме е, че ако се опълча на някои и ще си навлека гнева им и ще стана омразна за повечето. Страхувам се, че няма да ме харесат, че ще изглеждам като издънка пред тях. А и вече няколко пъти се случва и не ми е много приятно.

+1 АБСОЛЮТНО!!!!! Чоек изумяваш ме Аз попринцип съм голям шапшал и си го знам (Как няма да го знам-колко неловки моменти съм имала) и затова пред различните хора - леко чужди или такива дето няма да ме разберат и како хахо съм .....Офф ама си зависи и от настроението ми, което меня през 5 секунди

Същото!! Страх ме е, че ще изглеждам смешно в очите на другите! Иначе не съм някаква изолирана в класа ми де, но просто не общуваме много, но не е същото. Никак даже. Друго си е когато си сред твоите приятели, коренно различно е! Имах 1-2 неловки момента тази година, но те бързо се забравят, щот не са кой знае какви ;д Но сега сякаш е различно и се страхувам да не ги имам отново. И сега изобщо.. нищо не казвам, мълча си просто и това е. Иначе хич не ми дреме ама... сбъркан човек съм Просто знам, чекакто каза "чуждите хора" няма да ме разберат ;д