Не знам даже дали поствам темата в правилния раздел...
Не знам и дали ще решите че това е поредната тийн тема, в която зорко се трудим да измислим какъв е смисълът на живота...
Не знам и не ми пука.

Вчера, разбирайки една доста тъжна новина за мен, започнах да се замислям... Замислих се за това как си свикнал да виждаш даден човек, и изведнъж... това право ти се отнема завинаги, без дори да си бил предупреден. Без дори да си имал шанса да се сбогуваш с него, без дори да му кажеш "На добър път, където и да отиваш..."
Раждаш се, растеш, започваш да разбираш някои ценности на живота като любовта, бориш се за нея, изграждаш си семейство и самостоятелен живот, влагаш толкова нерви и страдания и накрая за какво? За да изоставиш близките си без да можеш да ги предупредиш и да отидеш на незнайно място, без дори да знаеш добро ли ще е или лошо. Толкова се трудим в живота, за да можем накрая просто да изоставим всичко след себе си, сякаш ние никога не сме били там...

Дори не знам какво да си мисля вмомента... Самата аз толкова съм се притеснявала и съм влагала нерви за такива глупави работи, да не говорим какво ще е след време когато ще става дума за сериозните неща...

Накрая просто ще изоставим близките си да страдат, че сме си отишли от този свят и няма никога повече да се върнем... И ще оставим снимките и спомените след себе си, сякаш сме били просто един сън...

Дали искаме или не искаме... Никой не ни пита, и няма да ни пита.
Смисълът на живота е просто да се трудим толкова години, за да можем да оставим един хубав спомен на света за нас... И да отидем на друго място, където душите ни ще са във вечен покой, където ще сме с близките си и любовта си, и ще сме се отървали от трудния и безмилостен живот, който вече сме преминали успешно.

Благодаря на всички, които са прочели целия коментар, това значи много за мен.