Здравейте ....чудех се дали да пиша,но реших,че трябва да си излея душата,защото вече чувствам ,че не издържам.Та мъката ми е такава,напоследък,всъщност откакто съм в чужбина съм страшно нервна,полудявам....живея с майка ми и сестра ми и баща й,подчертавам нейния баща!!!И може би всичките ми главоболия идват и от там,от хората с които живея.Майка ми ме роди на 17,нашите са и казвали хайде да я дадем за осиновяване неможеш да я гледаш,но тя все пак не ме дала,за което може би донякъде съм и благодарна.Все пак съм била 4 месеца в дом за сираци за да може да завърши,и знаете ли тя дори незнае кой е баща ми Дали е ония циганин или другия нещастник.Боже само като се замисля се побърквам .Когато бях на 13 замина за чужбина уж за да уреди един по-добър живот за мен и за нея,но не едва ли наистина беше отишла за това.Побърза да отиде,да си намери един мъж при това на години и на всичкото отгоре му роди дете,побърза да ме замени..Вярно обаждаше ми се,пращаше ми пари,но те пък и за нищо не стигаха,за малката си дъщеря можеше да харчи на месец по 300 евро,а за мен само 75 карай как да е порастнах вече,сама ще си изкарвам парите,но тя ме убива малко по малко с годините,за малката си дъщеря прави неща които за мен не е правила,ако не беше баба ми да ме отгледа незнам каква щях да съм сега.Когато бях малка майка само бачкаше,а когато имаше почивни дни знаеше само да спи до късно,и внимание не ми обръщаше много много,беше адски нервна и все за нещо викаше,а сега не е такава.И чудя се защо на мен ми готвеше само яйца а за мъжа си и малката си дъщеря прави много повече.И сега пак,всъщност вече 4 месеца подред се чувствам ужасно,защото тя никога не е била майката която исках,имам чувство,че ще полудея ако не си избия гадните мисли от главата,но немога да и простя за това,че тя ме замени,вече 7 година е тук,и тя изгуби страшно много от детството ми,няма даже сега какво да си кажем.Винаги съм я чувствала чужда,понякога си мисля,че я мразя.Немога да ги понасям нито нея,нито мъжа й,който всъщност не й е мъж,просто нали е българка излиза му евтина,прислужница без пари,ако не е тя с него той горкия една крушка неможе да си смени.А дъщеря им.толкова нагло хлапе,само на 5,а сякаш целия свят и е длъжен.Нищо,да са живи и здрави,но ми е противно,че собствената ми майка на първо място си гледа интересите,каза ми,че като завърша,ще дойда тук в чужбина и ще си бачкам да ама не,иска да гледам дъщеря й.и всички тук ме приемат као прислужница,по цял ден ми минава едно и също само чистя из нас.И най-кофтито е ,че ме подценяват страшно много,не съм можела да готвя,не съм можела това да правя,онова .... Страшно много искам да работя,не съм мързелива,ако искам нещо го правя,а тя все ми вика не си знаела нито английски,нито гръцки,да ама мисля,че добре се справям с двата езика,просто скъпата ми майка гледа на нея да й е добре,ако отида да бачкам кой ще и гледа дъщерята, и даже ми каза,че ще ми плаща,по 350 евро най-много да ама за тея пари и просяк няма да и се навие да гледа сестра ми,но нали ми е майка гледам все да съм и от полза,и не че и искам парите просто си имам планове и ми трябват тези пари.Немога,вече не издържам,чувствам се отвратително,понякога още със ставането,а аз не съм такова момиче,докато си бях в България всички ми казваха,че съм страшно усмихнат човек,просто защото се научих да не показвам какво ми е,но там не мислих толкова за всичко това,а сега от 4 месеца немога да стоя покрай нея,просто нямам избор,За 20-те ми години,тя присъства само на един мой рожден ден често се питам какво толкова сторих,че никога не изрекох думата тате За 20-те ми години,нямах много любови,никой не успях да обикна,нямах притеснения,относно мъжете,но пък майка ми беше най-голямото,никога я нямаше когато имах нужда от нея,а сега когато тя се нуждае от мен очаква да съм до нея.Винаги малката й дъщеря е повече от голямата,малката можела това,онова а голямата на нейните години нищо не правела.Но какво и да прави,като майка й ходеше наляво и надясно.И защо сестра ми има баща,а аз не,защото майка ми се оказа егоист до няма и накъде.Понякога ми се иска да и кажа тези всичките неща в очите,но нямам куража,дано някой ден дойде,нека и тя малко се почувства наранена както аз през тези 20 години.Чувствам се кофти и от факта,че сякаш съм излишна,те са като една семейна идилия,но аз къде се помествам незнам,идват ни на гости,техните приятели,но те ме гледат като една прислужница,все едно всичко аз трябва да правя,защото може би ако не го направя,ще кажат,че съм мързелива,всъщност гледам много да не се подавам на всичко това,но мамка му и аз съм човек,и не съм от камък.Мисля,си дано някой ден спра да мисля,за всички нейни грешки спрямо мен досега,и да разбирам я не е лесно на 17 да гледаш дете,но пък просто е трябвало малко да помисли,та това си е отговорност не е играчка да я захвърлиш...и всъщност нека е щастлива,благодаря и поне,че ме научи един ден каква майка да не бъда