Такъв е животът.Раждаш се,живееш,умираш.Важното е животът ти да не е минал напразно.Да си изживяла хубави и стойностни моменти,да си изпитала щастие,да обичаш и да бъдеш обичан и някой някъде да те помни като добър човек.А после.. после умираш.Така е.Гадно е,несправедливо,много болезнено,но това е кръговратът на живота.И всеки си го изживява по свой начин.Изказвания от типа "тя/той сега е на по-добро място" никога не съм ползвала и едва ли ще ползвам.Не знам дали хората отиват на това "по-добро място",всъщност.. едва ли отиват някъде,освен в една студена и тъмна дупка,но.. неизбежно е.Важното е да си отавил нещо зад себе си,пък и щом някой жалее за теб,значи си оставил следа и в него.