Моята изповед...

[bobobobo]

Не знам вече нито какво да мисля, нито какво да правя. Дори не знам защо пиша, не съм сигурен, че раздела е правилен, съжалявам. Надали нещо ще се промени, но поне да споделя. Последните 3-4 години улицата ми беше "втора майка". Направих толкова глупави постъпки и сега съжалявам.

Приятелите ме виждат като "забавен и добър приятел", искат съвети, да им решавам проблемите, да ходя с тях, да споделят, но за толкова време не се реших да кажа на някой какво ми е. Все едно съм препълнен с проблеми, а не са само моите.

Спомням си, че като по-малък имах нормален живот. Преместихме се, но в новият квартал почти не открих приятели, освен тези в училище. Тъй като не ме пускаха, когато се събираха по "партита" и "купони", се затварях в стаята си и четях книги. Сега съм една подвижна енциклопедия, но тези знания не ми дадоха нищо. Така и не можах да завържа от онези приятелства, да намеря "компания" тогава.

Баща ми постоянно изискваше от мене. Учи за това - учех, яви се на това състезание - явявах се. И какво следваше от всичко това - само бой и караници. Независимо колко добри успехи имах - не ми казаха една добра дума.

Той кроеше големи планове, бореше се със системата, а не усещаше как това разбива семейството ни. Имаше среден бизнес, може би не най-доходният, но ако беше продължил с него - сега щяхме да живеем сравнително добре. Той - не, вече видях почти всичко, в което може да се инвестира - земеделие, слънчеви панели, всичко. Баща ми не разбра, че в България, без познати, които да те "дръпнат" нагоре не става. Не стига това, ами и постоянно се бореше със вятърни мелници. Адвокатите и плановете му, изяждаха всеки лев, който имахме. Имало е случай, а и все още има, когато вкъщи има няколко хил. лева, а аз дори нямам 2, за да ям в училище.

Ходих на карате, учех, бях прилежен, но какво получих - бой и обиди. Баща ми си го изкарваше върху мен, бях и все още съм, неговата боксова круша.

Беше 6ти клас, когато на майка ми й писна. Само, че баща ми някак я убеди да не се развеждат. Беше ми се родила сестра. Вкъщи имаше скандали, мяташе чинии, предмети. Макар, че никога не я удари с ръка, знаех, че иска. Някои неща още седят счупени, запазих ги, за да ми напомнят.

От тогава той реши, че може да обижда всеки, макар че го е страх майка ми да не си тръгне.

На мен ми беше преляло. Почнах да правя глупости, това беше моето отмъщение. В седми клас спрях да тренирам. Ходих, запознавах се с хора, които лесно биха били определени като "отрепки". Те правеха нещо лошо - и аз с тях.

Влезнах в гимназията, в която баща ми искаше. Учителите ме хвалеха и тогава, а и сега, но той чува само лошото. Нямах пари - търсих начини да си намеря сам.

Видях почти всичко лошо, което може на тази възраст. Бой, алкохол, трева, кражби. За толкова години успях да видя доста хора, всеки с историята си.

С някой контактувам и сега, но с повечето приключих отношенията си. Тези, които останаха, са ми много ценни, защото доказаха, че са приятели. Няколко приятели, от които и от класа ми. Няколко момичета. Исках да споделя с тях, но или не смятах, че ще ме разберат или не исках да ги притеснявам.

Съмнявам се, че човек, като се запознае с мен би разбрал какво ми е или че понякога вкъщи сме били без ток и храна. Скъпи дрехи - подариха ми ги приятели. Баща ми почти никога не ме е питал дали имам нужда от нещо, а парите, които майка ми изкарва стигат за едни обувки. От баща ми, човек който е мятал тежки предмети по жена, пари, а и въобще разговори не ща. От майка ми - нямам сърце да поискам, макар, че тя ми дава.

Знам, че хленча, като п**ка и че всяко момче заслужава малко бой, но не мисля, че трябва да ти блъскат главата в шкаф или да те ритат, докато си на земята ей така, без да си направил нищо. Иначе баща ми, когато не е във "фаза" е сравнително нормален. Понякога не се караме с месеци, а друг път го правим всеки ден.

Обичам да ходя на училище. Там съм далече от вкъщи, а и Я виждам. Сигурно е едно от-най красивите момичета в училище и това не е само мое мнение, но понеже е по-затворена и не е к*рва не е толкова известна. Май е имала само 1 приятел от училище и то за 1 седмица.
Заради нея се промених много, макар и тя да не знае. Спрях тревата - не съм пушил от 6-7-8 месеца, макар и да ми предлагаха, алкохола също - рядко само бира. Започнах отново да тренирам. Костваше ми много, но също така се и отказах от някои познати. Лятото свърших съвсем честно малко работа (в кварталният нет-доставчик) и макар баща ми да взе повечето пари, се радвам, че ги изкарах честно.
Знам, че нямам шанс, но ми е приятно да Я виждам, а и когато ме прегръща. Приятно ми е да заспивам с мисълта за някой, приятно е да се събудя и да се сетя за Нея. Хубаво ми, когато ме прегърне, макар и да разменя само по едно здрасти. Гледам момчета, дори от класа й, тя не е избрала никой от тях, а какво остава за мен. Понякога разговарям с някой, тя е съвсем близо до мен, а все едно, че не ме вижда, тогава не ми е приятно. Казаха ми, че много си отиваме, че не прегръщала почти никой друг, но аз не смея дори да я поканя на кафе....

Н., 16 год, Пловдив

[aleks07]

Преоткривам себе си в тази история, с малката разлика, че майка ми не смее да си тръгне и има страх от баща ми.Като теб и аз живях и продължавам да живея треудно, като теб и аз учех и продължавам да уча..с ясната мисъл, че след време благодарение на образованието си ще избягам от тях и ако трябва да съм честна няма да ги потърся!
Стискам палци за спокоен живот поне докато станем на 18! Успех и горе главата

[fenasf]

Бахти ако историята е истинска и ти наистина си автора - евала! Всичко това те е направило силен! Момичето просто й кажи айде да излезем и си готов

[aleks07]

А до колкото за момичето просто и го казжи..знам какво ти е защото както казах в същото положение съм изцяло...Знам, че отстрани да кажеш "Направи ...(еди кво си" е лесно, но да го изпълниш би било милиярд пъти по-трудно) Давай стискам палци да се съгласи..А ако не се ще го преживеешш все някак.. (надявам се и аз да събера кураж) Аз съм с теб, вярвам, че можеш, ако искаш ми пиши на лично да комуникираме и да разменяме съвети

[bobobobo]

Благодаря, че ми писахте. Историята е истинска.

Усещам, че ако я поканя и ме отреже ще се върна към старите неща, които и без това ми беше трудно да оставя...
Мислех да й кажа да идва с мене на кафе след/по време на училище, но се не намирам удобен момент. Още повече, че не знам какво да й говоря.

[aleks07]

Каквото и да ти кажа, от старни изглежда лесно, но дойде ли момент да го наперавиш не е така! Просто моментно каквото ти дойде на ум Или и поискаи скайп/фейсбук и там я показни или и кажи че си падаш по нея

[bobobobo]

Не харесвам, нито скайпа, нито файсбука, макар да и имам скайпа, но там се засичаме много рядко. Ако ще казвам нещо - нека е в очите. Имам й и номера, но като много глупав - не й дадох моят, та не искам да и звъня и да й обяснявам кой е.

[aleks07]

ОтивТогава отиваш и я заговаряш, после и казваш, че си падаш по нея

[NomNomNom]

Щом си имал пари за трева не знам какво се оплакваш.
Мен са ме млатили системно по същият начин , а съм момиче.
Намираш си работа и помагаш на майка ти .
Спестяваш максимално.
За мацката - отиди да говориш с нея , там е лесно.

[Cvetii95]

Авторе , настръхнах от историята ти. Толкова трудности си преживял, едно момиче ли ще ти се опре Давай смело , отиди при нея заговори я ,може да я попиташ например дали иска да отиде с теб на кино или просто да се поразходите някъде

[bobobobo]

Щом си имал пари за трева не знам какво се оплакваш.
Мен са ме млатили системно по същият начин , а съм момиче.
Намираш си работа и помагаш на майка ти .
Спестяваш максимално.
За мацката - отиди да говориш с нея , там е лесно.

Имал съм да, но не са ми ги давали нашите. А когато си в моето положение и нещо ти помага да избягаш от реалността... дори и частично....

Неприятно ми е да знам, че някой е удрял момиче.

Благодаря, че отдели от времето си, за да ми напишеш.

Вече боят не ми прави толкова впечатление. Видях, че могат да бият много по-лошо. Понякога едвам се сдържам да не отвърна на баща ми...

Аз не знам за какво да я заговоря... Какво толкова мога да й кажа.

[SisiStrange]

Минал си през бой, обиди, бедност и прочие, а не можеш да заговориш едно момиче? Я помисли пак.
Това с алкохола, тревите и пропадналия живот ме разочарова. Нали се сещаш, че така нищичко не правиш на баща ти? Само на себе си вредиш. Тъп мазохизъм е да пропадаш, въобразявайки си, че на някого му пука. И съм убедена, че не си помислил за майка си. На нея кеф ли и е мъжа и да е отрепка, а синът и да запретва ръкави и да дава всичко от себе си, за да стане такава? Я, се стегни. Намери си работа. Не давай парите на баща ти. Помагай на майка си. Оправи си първо живота. После вече момичето е лесна работа. Няма да те изяде като я заговориш. Във всеки случай и да те отреже, няма да е края на света в сравнение с всичко останало досега.

[LeprikonA]

^ съгласна съм. минал си през какво ли не. сам каза, че си правил глупости - пълни глупости бих казала. както каза SisiStrange така не постигаш нищо, защото на баща ти не му е запукало със сигурност, а майка ти само се е ядосвала И с теб.
А момичето.. познаваш я лично, имаш и номера (все си и го поискал явно), ами използвай го. уговорка за преди/повреме/след училище за среща по каквато и да е причина си направете. дори да не е точно формулирана среща с всичките му глупости. ако се съгласи - ще можеш да разбереш какъв човек и дори в нея да откриеш тъй искания събеседник. ако не - момичета има много.

[bobobobo]

Жалкото е, че сте прави.

[Jessie]

Ти си корав пич. Останалите казаха същото, което мисля и аз.

[bobobobo]

Благодаря за подкрепата.

[sashko705]

От много време не бях писал сериозен коментар, но като прочетеш тази история..
И аз бях в подобна ситуация и не знам къде сгреших но сега момичето ми адски сърдита и не ми говори...
Покани момичето на кафе, станете по близки и може да и покажеш чувствата си, ако тя не отговори, времето лекува...

[bobobobo]

Днеска мислех да й кажа "айде на кафе с мене", ама така и не издебнах удобен момент, при който да няма толкова много хора около нея...

[fenkaaa]

Заради нея се промених много, макар и тя да не знае.

Браво!

[bobobobo]

Отсега знам, че ще ме отреже...

Постоянно ме "човърка" да направя някоя глупост...

[horacio]

Нали ти казали, че момчета не прегръщала много, а само теб общо взето? Значи има нещо! Няма да се сдухваш - отиваш при нея и й казваш първото нещо, което ти дойде на ум. Не е нужно да я каниш на кафе - може да не си пада по кафета. Просто я питай дали иска да излезнете. Няма да ти откаже 100% съм сигурна, дори не знам защо просто знам

[GShock]

Батенце, просто голямо ЕВАЛА ти правя .. и не само аз.. сигурен съм! Трябва да има повече силни и стабилни хора като теб в този ИЗКУСТВЕН свят .. простоо ГОЛЯМ СИ!

[bobobobo]

Не се чувствам стабилен, ако можех да върна времето назад или да избирам с удоволствие бих си променил живота.

Аз не се сдухвам в смисъл, че не мога да говоря пред нея....