Моето семейство е малко, но сплотено. Ние винаги решаваме проблемите си заедно. Споделяме болките и несгодите, трудностите от всекидневието с общи усилия преодоляваме всичко. Моите родители са ми дали много, най-вече живот. Имала съм късмет, че не съм изоставена, както някои майки и бащи правят с децата си. Било то поради финансови или други причини, това не трябва да се случва и не е оправдаващо, защото те лишават едно невинно същество от нормален живот. Изхвърлят ги като ненужни вещи от живота си, но по такъв начин не решават проблемите си. Съдбата на сирачетата да понасят страданието, което не са заслужили, е много жестока. Ето защо аз уважавам и обичм безкрайно много родителите си. Дори и да имаше някаква възможност да избирам, никога не бих се отрекла от тях. Въпреки недоразуменията, които понякога имаме винаги намираме начин да превъзмогнем спора, да признаем вина, да се държим като хора един към друг. Да бъдеш родител не значи само да дадеш живот, но и да изградиш в интелектуален и мрален аспект своето дете, да отделиш необходимото му внимание и време, защото то започва да вижда света през своя поглед и има нужда от защита, и от отговор на безкрайните си въпроси. Всичко това изисква много умение и добър поход, който е важен, до голяма степен решаващ за възпитанието. Моя скромен житейски опит ме е накарал да се замисля и да разбера, че няма нищо по-свято от обичта и разбирателството в семейството.
В семейството ми, не на последно място, се ценят българските традиции и обичаи. Християнството е основата, на която се градят взаимоотношенията ни, тъй като това е религия, която насърчава хората да правят добрини и да не отвръщат на злото със зло. Родителите ми често са ми казвали, че всеки избира своя път, който да поеме, но за да остави някаква следа в живота си, той трябва да следва човешките добродетели. Едни от тях са да помогнеш на нуждаещ се от помощ, да му подадеш ръка,да стоплиш сърцето на сиромах, като му дадеш залък хляб. По този начин разбираш, че си станал човек, достоен за уважение, а не като изтъкваш себе си с безсмислени приказки. ....трябва ми най-късно за понеделник на обяд
Начало на всяко едно обществото е семейството и това е така от дълбока древност. Светът, който ни заобикаля е изпълнен с много злоба, завист и омраза. Нелекият и забързан начин на живот са докарали хората до там, че започват да се самозабравят-стават алчни, безмилостни дори и към своите роднини.
Отговор в тема
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
Отговори с цитат