Защо майка ми се държи така ?

**Cinderella111** · 10-23-2011, 09:54

Незнам защо каквото и да направя, майка ми започва да ми вика, да ме обижда по всевъзможни начини, направо ме кара да се чувствам като нищожество. Каквото и да направя никога не е достатъчно добре, винаги ме критикува за най- малките неща, а аз наистина незнам с какво толкова я дразня. Хората винаги ми казват, че съм много тихичка, добричка и старателна( което до скоро ме дразнеше), но защо и майка ми не ме вижда по този начин. Когато плача причината е само една- някоя нейна обида, когато е наоколо не мога да се отпусна и да бъда себе си. Най- странното е че когато баща ми е в къщи тя се даржи по съвсем различен начин, защото ако случайно избухне пред него той винаги ме защитава и следователно после тя ми е още по- ядосана. Незнам какво да правя вече опитвам се да не и обръщам внимание, но все пак ми е майка и мнението и е важно за мен

**meli2001** · 10-23-2011, 10:38

Еми начинът е да отидеш,да поговориш с нея,кажи й,че изобщо няма смисъл да се ядосва,просто проведи един разговор с нея.

**Cinderella111** · 10-23-2011, 10:52

Първоначално написано от meli2001

Еми начинът е да отидеш,да поговориш с нея,кажи й,че изобщо няма смисъл да се ядосва,просто проведи един разговор с нея.

Пробвала съм не веднъж, понякога ми се извинява и на другия ден всичко си е същото...

**funkey** · 10-23-2011, 18:08

Явно има някакви проблеми в работата или някъде другаде и най-вероятно си го изкарва на теб.От друга страна просто нещо да и е прищракало и решила да те мълтретира по този начин с цел да постигне нещо нямам си и идея какво.Не виждам друга причина да прави такива работи като ти си примерно момиче?!Просто няма друго логично обяснение

**BrainlessROCKBABY** · 10-23-2011, 18:14

говори с баща си?

**Cinderella111** · 10-23-2011, 18:28

Първоначално написано от BrainlessROCKBABY

говори с баща си?

Не мога да говоря с него. Знам, че ще ми повярва, но вероятно ще се скарат, а аз неискам да се карат заради мен...

**sapphire5** · 10-23-2011, 18:33

Първоначално написано от Cinderella111

Първоначално написано от BrainlessROCKBABY

говори с баща си?

Не мога да говоря с него. Знам, че ще ми повярва, но вероятно ще се скарат, а аз неискам да се карат заради мен...

Няма да се карат...спокойно.

**xILoveMyselfx** · 10-23-2011, 20:51

Говори с баща си!Не му казвай направо всичко.Кажи му, че ти се кара, крещи или обижда за най-малкото без да има причина.Нервна е и явно си го изкарва на теб.. Помоли го да седнат да поговорят като двама възрастни, опитай се да я зарадваш нещо например? Нека той говори с нея, не да се скарат.Кажи му тате моля те поговори с нея какво съм направила, обидила ли съм я с нещо, но не се карайте!
Мисля, че ще те разбере перфектно, ако не избухва като майка ти!Дано съм помогнала, ще следя темата.

**dPa3HuTeJl** · 10-23-2011, 22:29

Разбери защо го прави.

**NoMore** · 10-25-2011, 17:25

Не може да няма причина

**Muaythaifighter** · 10-25-2011, 17:32

haahahah

**iiordanova** · 10-25-2011, 18:06

Кажи на баща си. Няма да се скарат,спокойно.

**cigarettekisses** · 10-25-2011, 19:02

Обясни й,че от крещенето и т.н. няма полза и според теб би било добре, когато има проблем да го обсъдите и да намерите заедно решение.

Първоначално написано от dPa3HuTeJl

Разбери защо го прави.

Според мен майка й мисли,че това е правилния начин за възпитание.
Повечето хора действат така,но рядко това им решава проблемите.
По принцип хората би трябвало да спорят,за да намерят решение на проблема.

**Goddess** · 10-25-2011, 19:12

Ох и майка ми е била така горе-долу. Не чак така, де, но е имало и такива случаи. От малка се научих да не й мълча, като ме изнерви така, доста беше избухлива на моменти...сега нищо не ми казва на криво, не смее, защото скараме ли се съм по-устата от нея. В момента сме в прекрасни отношения. Не знам какво да ти кажа...вероятно с времето ще се промени, говорете повече.

**strawberry88** · 10-25-2011, 19:32

Първоначално написано от iiordanova

Кажи на баща си. Няма да се скарат,спокойно.

+1

**Mi6inka** · 10-26-2011, 07:05

Сподели и като голям човек на голям човек как се чувстваш и че това те наранява..все пак ти е майка, би трябвало да те подкрепя. Успех!

**bluebabygirl** · 10-26-2011, 15:29

Здравей,

не разбрах ти на колко години си, но по написаното предполагам, че си ученичка. Моят съвет е да отидеш и да поговориш с училищния психолог, например! Можеш да споделиш какво те притеснява и как се чувстваш. За подобно неразбирателство, все има причина. Тази причина може и да не е свързана с теб по никакъв начин. Но при всички положения, ти имаш право да искаш да се чувстваш сигурна и обичана от родителите си. И щом се притесняваш да разговаряш с баща си, тогава наистина поговори с друг. Моята майка е училищен психолог и знам за какви ли не случаи. Понякога просто е трудно да се намери общ език по една или друга причина. Но психолога(педагогическия съветник) в повечето случаи се е сблъсквал с какво ли не. Така че моя съвет е не се чуди какво да правиш. Направо действай. Желая ти успех и ще следя темата!

**h0usen3v3rdies** · 10-26-2011, 18:42

Кажи на баща ти.

**Fiction7577** · 10-29-2011, 09:07

Първоначално написано от bluebabygirl

Здравей,

не разбрах ти на колко години си, но по написаното предполагам, че си ученичка. Моят съвет е да отидеш и да поговориш с училищния психолог, например! Можеш да споделиш какво те притеснява и как се чувстваш. За подобно неразбирателство, все има причина. Тази причина може и да не е свързана с теб по никакъв начин. Но при всички положения, ти имаш право да искаш да се чувстваш сигурна и обичана от родителите си. И щом се притесняваш да разговаряш с баща си, тогава наистина поговори с друг. Моята майка е училищен психолог и знам за какви ли не случаи. Понякога просто е трудно да се намери общ език по една или друга причина. Но психолога(педагогическия съветник) в повечето случаи се е сблъсквал с какво ли не. Така че моя съвет е не се чуди какво да правиш. Направо действай. Желая ти успех и ще следя темата!

И майка и като разбере, че дъщеря и е казала на педагогическия съветник в даскало за нея, въобще няма да се ядоса, неееее .....

**nerwna** · 10-30-2011, 14:21

Първоначално написано от Goddess

Ох и майка ми е била така горе-долу. Не чак така, де, но е имало и такива случаи. От малка се научих да не й мълча, като ме изнерви така, доста беше избухлива на моменти...сега нищо не ми казва на криво, не смее, защото скараме ли се съм по-устата от нея. В момента сме в прекрасни отношения. Не знам какво да ти кажа...вероятно с времето ще се промени, говорете повече.

me2

**xSunwell** · 10-30-2011, 14:48

Говори с баща си, за да си по-спокойна може да го предупредиш да избягва скандали.
Трябва да има някаква причина, определено.

**Cinderella111** · 10-30-2011, 17:58

Охх еми май ще кажа на баща ми, ама тя наистина много много преовеличава и ще стане супер напечено в нас, пък има и друг проблем като останем двете ще ми бъде много по- ядосана... Ситуацията ми е много сложна, понякога майка ми е като кълбо от нерви което може да избухне просто ей така и явно мишената всеки път съм аз. Когато е спокойна може да се говори с нея нормално, но ако и кажа нещо различно от тва което тя мисли пак избухва, за това просто избягвам да говоря с нея, понякога имам чувството, че аз съм по- трезво мислещия човек от двете ни, опитвала съм да говорим много пъти, но тя просто не ме разбира и продължава да твърди, че вината е в мен, а ПО ДЯВОЛИТЕ АЗ НИЩО НЕ ПРАВЯ.

**Cinderella111** · 10-30-2011, 18:01

Тази седмица на няколко пъти тя ми се изребчи много гадно без причина пред баща ми и разбира се той веднага и направи забележка и какъв беше резултата? Само това, че се издразни и на него и още повече на мен и после пак всичко си се повтори...

**bluebabygirl** · 11-01-2011, 15:17

Първоначално написано от Fiction7577

Първоначално написано от bluebabygirl

Здравей,

не разбрах ти на колко години си, но по написаното предполагам, че си ученичка. Моят съвет е да отидеш и да поговориш с училищния психолог, например! Можеш да споделиш какво те притеснява и как се чувстваш. За подобно неразбирателство, все има причина. Тази причина може и да не е свързана с теб по никакъв начин. Но при всички положения, ти имаш право да искаш да се чувстваш сигурна и обичана от родителите си. И щом се притесняваш да разговаряш с баща си, тогава наистина поговори с друг. Моята майка е училищен психолог и знам за какви ли не случаи. Понякога просто е трудно да се намери общ език по една или друга причина. Но психолога(педагогическия съветник) в повечето случаи се е сблъсквал с какво ли не. Така че моя съвет е не се чуди какво да правиш. Направо действай. Желая ти успех и ще следя темата!

И майка и като разбере, че дъщеря и е казала на педагогическия съветник в даскало за нея, въобще няма да се ядоса, неееее .....

Както вече писах, моята майка е училищен психолог! И работата на училищния психолог е точно да помага да се реши проблема, а не да го влошава! Аз не смятам, че момичето трябва да продължава да живее в този АД!!! Освен това не е задължително майка й да разбира за този разговор. В крайна сметка не смятам, че е правилно да се седи и да се чака да минат годините и да навърши 18 и да се "отърве" от майка си. Това не решава проблема.

**CherryBell13** · 11-01-2011, 19:30

Говори с нея. Недей да мълчиш и да си тиха, излей си всичко. Моята майка е същата като се напие и аз от малка винаги и викам в лицето без да се замислям, даже се е случвало да си взема работите и да си тръгна. Още от малка винаги и говоря така и тя разбра, че с мене не може да се спори, но когато ме обижда и ми говори така аз и говоря още по зле. Примерно ако тя те обиди ти отвърни с нещо което ще я нарани повече, което ще и бръкне в душата и кажи, че ти е писнало от държанието й, заплаши я, че ще си тръгнеш заради поведението й, може да свърши работа.

Тема: Защо майка ми се държи така ?

Контрол над темата

Търси тема

Изглед

Защо майка ми се държи така ?

Правила за публикуване