възпитавай го така, както ти си искал да те възпитават, е от време на време трябва да си строг де.
А относно моя баща ще си запазя коментара ...
И на мен ми е итересно какво е да имаш баща .. . моя е починал от 13 години насам .. Бях на 3 ..
" I am male so am I lesbian if I like girls!?"
женско съм ..
Същото+че не съм го виждала от годиниПървоначално написано от sapphire5
нормално то всяко дете(което е сега дете) нещо нямало ли го е той/тя ще иска да даде на сина си/дъщеря сиПървоначално написано от ivko94
по темата: аз много добре се разбирам и с майка ми и баща си и на двамата им казвам всичко(е не винаги ;д)
Живота е рисуване без гума за триене... : )
При мен с баща ми щяхме да сме в добри отношения, ако не ни скарваше майка ми, а и той се има за много властен над всичко, което доста ме дразниИначе с него се имам в повече, отколкото с майка ми ;] но рядко излизаме с него почивните дни, за да се забавляваме и т.н., а излизаме (ако излизаме изобщо) по работа или ако трябва да помагам за нещо.
![]()
Баща ми ме е изоставил и майка ми ме е отгледала. Аз изобщо си нямам напредстава от бащи даже и думата тате не съм изричала.
twoQ azz bQxx .. za tebe azz jivqx, n0 tii vsiichko pr0vaLii ii sarceto mii razbii
Аз се разбирам много добре с баща си,но понеже не живея с него,ме е срам да му споделя някакви мои си проблеми например.Иначе когато сме заедно-life is life!Много ми харесва да съм в компанията му.Доста хора казват че сме един страхотен примеп за баща и дъщеря,но по някога не си преценя приказката...малко е избухлив,но добрите му качества компенсират това![]()
Не ми пука какво мислят за мен хората.Важно ми е какво мислят за мен,хората които аз държа на тях!
Ами моя баща е наистина странен човек.. Искам да кажа, купува ми всичко, просто само да му кажа примерно "ей тати виж каква яка китарка" и той веднага купува, без дори да съм му я поискала.. дава ми пари, но ми липсва близостта с него. Липсва ми обичта. Може би си мисли, че като ми купува тези материални неща съм щастлива, но не съм.![]()
Пример за добър баща (моя): да прекарвате време заедно, да си общувате, той да учи детето на разни неща- езици, градинарство, майсторлък, спорт... С моя баща не споделям за приятели и дребни глупости, те са специалитета на майка ми. Него просто не го вълнува. Но за сериозните неща си говорим и често получавам полезни съвети (:
always late but worth the wait!
Аз съм в лоши отношения с баща ми. По-скроо нямаме такива. Не му споделям, нямам му доверие, не сме близки и няма да ми липсва, когато замина. Той си го е направил, има лошо отношение към мен, подценява ме и така, но не ми пречи особено. Родителите ми са си заедно. С майка ми също не сме особено близки.
Everything changes, but beauty remains ...
Много неща съм научил и от двамата родители, бащата ме е научил на страшно много що се отнася, до машини, ток, коли, обработване на дърво и ред други полезни за знание неща. От майка ми съм прихванал доста неща за готвенеИ двамата винаги са ми помагали и са ми давали ценни съвети, споделям и с двамата еднакво, имам щастието да съм израснал в много здраво и стабилно семейство. Иначе конкретно като дете си спомнях, че баща ми каквото и да започнеше да прави и аз се лепвах за него и постоянно му помагах. Все още му имам доста голям респект и се съобразявам, въпреки че одъртях вече.
Аз си имам цели двамаСтрахотни са и двамата, чак си се чудя на късмета.
С истинския ми баща сме си адски близки, споделям му лични неща, обсъждаме си, често искам съветите му, дори и за мъже, имам му голямо доверие. Много либерален родител е (е, аз отдавна не съм дете, но все пак), не е от типа ревниви татковци, които смятат, че момичетата им ще останат завинаги малки. Никога не ми се меси, не си налага мнението и ми търпи безкрайните капризи. Като цяло сме в отлични отношения, караме си се, разбира се, но рядко.
Вторият ми баща, с когото майка ми все още има брак, е пълното олицетворение на епитета "добър човек". Аз друг такъв просто не познавам, не и толкова добър и благороден. Той също ми е много близък и благодарение на него съм постигнала много от нещата в живота си.
"Come and take a walk on the wild side,
let me kiss you hard in the pouring rain
you like your girls insane..."
С родителите ми не съм в особено добри отношения. Не прекарваме време заедно, максимум по половин час на ден да е. Не ми харесва просто. Не са съвременни родители, не мога, а и не искам да си споделям с тях. Нужно бе да изградят приятелско отношение с мен от малка, сега вече е късно и ето какви са последствията. И с двамата не съм в близки отношения. И колкото неблагодарно, или както искате го наречете: няма да ми липсват, когато замина някъде или те заминат на някъде. Сами са си го направили. За щастие с родителите на приятелите ми съм в изключително добри отношения - приемат ме като част от семейството. Изградила съм си такова доверие, че мога да им споделя проблем, докато на собствените си родители - не мога.
С моя баща сме в добри отношения
Много го уважавам и обичам
Ходя с него да пазаруваме и такива неща
Ако обичаш някой, заради красотата му, не е любов, а желание!! Ако обичаш някой, заради интелигентността му, не е любов, а възхищение!! Ако обичаш някой, защото е богат, не е любов, а интерес!! Ако обичаш някой и не знаеш защо... това е любов... трябва да знаеш да обичаш без да губиш нищо в замяна...
Moйте родители са адски пичуе... и двамата.. въпреки, че баща ми е по-забавния родител- той винаги се ебава с нещо и много рядко приема нещата на сериозно, но когато не е на кеф с него просто не може да се говори. Иначе с него си лафя за всякакви глупости от игри, компютри, музика, книги до алкохол и момичета etc. Докато майка ми е по-сериозна и с нея водя по-сериозните разговори..
"Everything kills you, you're dying everyday. You're either dying everyday, or you're living everyday, and I'm living everyday."- Christofer Drew
"Imagine all the people
Living life in peace"- John Lennon
моят е просто без коментар :/ иначе е добър слушател
❝ Аз те моля, затвори очи,
ти недей да плачеш, знам че те боли,
от мойта стая бяла с безброй врати
защо избяга?..❞
Попринцип от малка съм по-общителна с майка ми,но тя замина в чужбина и се наложи да живея само с баща ми.От тогава някак си станахме близки ии почна да ме води да стрелям(с пистолет) да ходя тук-там из града с него,по обекти където е работил и т.н но ако си достатъчно близък/близка с майка си не е огромна загуба...за мен пак си остава по-ценна майката![]()
Може да е грях, че го казвам, мисля и чувствам, но баща ми е по-важен от всеки един човек на този свят. Обичам го повече от майка ми, но просто защото го е заслужил.)))
С моят баща сме в много добри отношения сега, но все като при всеки, стават малки караници :ДД но се оправяме бързо. Много си го обичам, наравно с майка ми. И двата са ми наравно близки. Аз не обичам да споделям много неща с майка си, защото тя не ме разбира.. С баща си също не споделям много, но той по-скоро би ме разбрал. Най-вече с най-добрата ми приятелка и братовчедка ми. Инъче тати, дава повече неща от мама :Д Например нещо да си купя и т.н.
Уважавам ги много, мноогоооо! Страхотни са, както повечето деца бяха казали за техните родители. Но просто те са по-различни, не мога да споделям с тях любовните си драми и така нататък. Инъче излизаме навсякъде : )