Баща

[asdzxccc]

възпитавай го така, както ти си искал да те възпитават, е от време на време трябва да си строг де.

А относно моя баща ще си запазя коментара ...

[PaffXdd]

И на мен ми е итересно какво е да имаш баща .. . моя е починал от 13 години насам .. Бях на 3 ..

[vikisisim]

Майка ми и баща ми са разделени.

Същото+че не съм го виждала от години

[mynichkaTanq]

С баща ми сме в невероятни отношения, но не му споделям толкова много. И не сме изградили някакви "навици" .. всмисъл такъв, няма точно определени неща, които правим заедно. Случва се да излезем на покупки или да си правим компания, или например да отидем на гости при баба ми .. но само дотам.
Виж, връзките са различни във всяко семейство и ако при мен нещата са в "златната среда" така да се каже, други взаимоотношения между дете и баща може да не са никак добри, може и за някое от момичетата тук бащата да е най-верният приятел .. зависи.

ПП : Съжалявам много за раздялата на вашите .. осъзнавам колко ти е трудно ..

е нп преживял съм го става ми тъпо просто като се сетя някои път като имам проблеми и искам да си говоря с баща ми ама няма как и затова искам да дам след време на моите деца това което искам аз сега

нормално то всяко дете(което е сега дете) нещо нямало ли го е той/тя ще иска да даде на сина си/дъщеря си

по темата: аз много добре се разбирам и с майка ми и баща си и на двамата им казвам всичко(е не винаги ;д)

[IlovEmyPuffYToY]

И на мен ми е итересно какво е да имаш баща .. . моя е починал от 13 години насам .. Бях на 3 ..

Наистина съжалявам

[sToyAncHo]

При мен с баща ми щяхме да сме в добри отношения, ако не ни скарваше майка ми, а и той се има за много властен над всичко, което доста ме дразни Иначе с него се имам в повече, отколкото с майка ми ;] но рядко излизаме с него почивните дни, за да се забавляваме и т.н., а излизаме (ако излизаме изобщо) по работа или ако трябва да помагам за нещо.

[lady6]

Баща ми ме е изоставил и майка ми ме е отгледала. Аз изобщо си нямам напредстава от бащи даже и думата тате не съм изричала.

[crazydivane]

Аз се разбирам много добре с баща си,но понеже не живея с него,ме е срам да му споделя някакви мои си проблеми например.Иначе когато сме заедно-life is life!Много ми харесва да съм в компанията му.Доста хора казват че сме един страхотен примеп за баща и дъщеря,но по някога не си преценя приказката...малко е избухлив,но добрите му качества компенсират това

[DennisCobain]

Ами моя баща е наистина странен човек.. Искам да кажа, купува ми всичко, просто само да му кажа примерно "ей тати виж каква яка китарка" и той веднага купува, без дори да съм му я поискала.. дава ми пари, но ми липсва близостта с него. Липсва ми обичта. Може би си мисли, че като ми купува тези материални неща съм щастлива, но не съм.

[scrooper]

Пример за добър баща (моя): да прекарвате време заедно, да си общувате, той да учи детето на разни неща- езици, градинарство, майсторлък, спорт... С моя баща не споделям за приятели и дребни глупости, те са специалитета на майка ми. Него просто не го вълнува. Но за сериозните неща си говорим и често получавам полезни съвети (:

[PullMeCloser]

Аз съм в лоши отношения с баща ми. По-скроо нямаме такива. Не му споделям, нямам му доверие, не сме близки и няма да ми липсва, когато замина. Той си го е направил, има лошо отношение към мен, подценява ме и така, но не ми пречи особено. Родителите ми са си заедно. С майка ми също не сме особено близки.

[draid]

Много неща съм научил и от двамата родители, бащата ме е научил на страшно много що се отнася, до машини, ток, коли, обработване на дърво и ред други полезни за знание неща. От майка ми съм прихванал доста неща за готвене И двамата винаги са ми помагали и са ми давали ценни съвети, споделям и с двамата еднакво, имам щастието да съм израснал в много здраво и стабилно семейство. Иначе конкретно като дете си спомнях, че баща ми каквото и да започнеше да прави и аз се лепвах за него и постоянно му помагах. Все още му имам доста голям респект и се съобразявам, въпреки че одъртях вече.

[Violenza]

Аз си имам цели двама Страхотни са и двамата, чак си се чудя на късмета.
С истинския ми баща сме си адски близки, споделям му лични неща, обсъждаме си, често искам съветите му, дори и за мъже, имам му голямо доверие. Много либерален родител е (е, аз отдавна не съм дете, но все пак), не е от типа ревниви татковци, които смятат, че момичетата им ще останат завинаги малки. Никога не ми се меси, не си налага мнението и ми търпи безкрайните капризи. Като цяло сме в отлични отношения, караме си се, разбира се, но рядко.
Вторият ми баща, с когото майка ми все още има брак, е пълното олицетворение на епитета "добър човек". Аз друг такъв просто не познавам, не и толкова добър и благороден. Той също ми е много близък и благодарение на него съм постигнала много от нещата в живота си.

[Amore-Mio*]

С родителите ми не съм в особено добри отношения. Не прекарваме време заедно, максимум по половин час на ден да е. Не ми харесва просто. Не са съвременни родители, не мога, а и не искам да си споделям с тях. Нужно бе да изградят приятелско отношение с мен от малка, сега вече е късно и ето какви са последствията. И с двамата не съм в близки отношения. И колкото неблагодарно, или както искате го наречете: няма да ми липсват, когато замина някъде или те заминат на някъде. Сами са си го направили. За щастие с родителите на приятелите ми съм в изключително добри отношения - приемат ме като част от семейството. Изградила съм си такова доверие, че мога да им споделя проблем, докато на собствените си родители - не мога.

[Anichkaxxwee]

С моя баща сме в добри отношения
Много го уважавам и обичам
Ходя с него да пазаруваме и такива неща

[sashko705]

Moйте родители са адски пичуе... и двамата.. въпреки, че баща ми е по-забавния родител- той винаги се ебава с нещо и много рядко приема нещата на сериозно, но когато не е на кеф с него просто не може да се говори. Иначе с него си лафя за всякакви глупости от игри, компютри, музика, книги до алкохол и момичета etc. Докато майка ми е по-сериозна и с нея водя по-сериозните разговори..

[BrainlessROCKBABY]

моят е просто без коментар :/ иначе е добър слушател

[DarkVampireAngel]

Попринцип от малка съм по-общителна с майка ми,но тя замина в чужбина и се наложи да живея само с баща ми.От тогава някак си станахме близки ии почна да ме води да стрелям(с пистолет) да ходя тук-там из града с него,по обекти където е работил и т.н но ако си достатъчно близък/близка с майка си не е огромна загуба...за мен пак си остава по-ценна майката

[LadyDy]

Може да е грях, че го казвам, мисля и чувствам, но баща ми е по-важен от всеки един човек на този свят. Обичам го повече от майка ми, но просто защото го е заслужил. )))

[Smiilee]

С моят баща сме в много добри отношения сега, но все като при всеки, стават малки караници :ДД но се оправяме бързо. Много си го обичам, наравно с майка ми. И двата са ми наравно близки. Аз не обичам да споделям много неща с майка си, защото тя не ме разбира.. С баща си също не споделям много, но той по-скоро би ме разбрал. Най-вече с най-добрата ми приятелка и братовчедка ми. Инъче тати, дава повече неща от мама :Д Например нещо да си купя и т.н.
Уважавам ги много, мноогоооо! Страхотни са, както повечето деца бяха казали за техните родители. Но просто те са по-различни, не мога да споделям с тях любовните си драми и така нататък. Инъче излизаме навсякъде : )