Аз с моя баща съм в добри отношения като цяло, много си го обичам и ми се иска моя мъж един ден да е като него. Конкретно не мога да кажа с кой от нашите съм по-близка. По принцип ако някой има някъв проблем се говори открито. В смисъл такъв, че не отивам при майка ми за да й споделя нещо, което не искам баща ми да знае, а го обсъждам пред двамата. Дори когато имах гинекологичен проблем, много леко ми беше некомфортно пред баща ми и брат ми, ама все пак сме семейство.

Имало е много редки случаи, когато съм искала да идем да покараме колата с него, а той е бил зает с нещо друго (не кой знае кво наложително) и ми е ставало тъпо. Викал ме е да ходя за риба с него, ама нещо не ме влече кой знае колко. Иначе се е случвало да излезем да се разходим из града и да хапнем сладолед или да пропътуваме няколко километра с колата да се разходим извън града...

Единствено ме дразни, когато почне нарочно да се заяжда нещо с мен или пък ако види, че съм изчистила и съм свършила нещо вкъщи да се хване за нещо дребно, което не съм свършила.. ама повикваме си малко и всичко утихва ;д Някой път като почне да ми се кара ми казва неща, които много ме обиждат, ама го преглътвам някак си..

Сега ми изникна в главата, че не си спомням като малка да ме е пошляпвал, а сега чат пат ми запраща някоя друга възглавница в главата, като ме види да си чопля носа (имам обица и имам ужасния навик да си играя с нея, тва много го дразни, най-често за тва ми вика)