нашите са разведени
с първия ми баща почти не си говорим, излизали сме 1 път на ресторант с бившата му приятелка, това беше преди около 7-8 години..и да кажем сме ходили по семейно навънка няколко пъти пак за такъв период..
карала съм го да ходим да карам колата, да излизаме, да ходим на почивки никога нищо, въпреки че има възможността
с втория ми баща не излизаме навън, излизали сме да купуваме подарък на мама за празници разни и веднъж или два пъти на разходка..излизам с него и майка ми и то рядко..почти не си говорим нищо че живеем заедно и супер често се караме, даже и в момента сме скарани ..
обаче понякога е супер дразнещ като почне да се заяжда с мене и да ме дразни за някое мое гадже или приятел-момче (рядко се случва да знае за мои връзки, или аз поне така си мисля) ама е супер изнервящо като почне ''тоя кво праи'', ''оня кво праи'' или имам една приятелка с много хубаво тяло и той постоянно ме майтапеше за нея пред майка ми дори ''а тя как е, много поздрави'' и аз супер много се дразня..ама..
иначе и двамата са хипер изостанали ..сякаш живеят в 20 век..единия за техники, лаптопи е добре, музиката яко му куца, другия е скаран и с техниката, и с механиката, и с майсторенето, и с музиката и със всичко..
НЕ ги обичам, няма да ми липсват ако ми изчезнат от живота..просто..са ми безразлични и двамата..
пък първия, нищо че нося неговата кръв, пак ми е ..същия..
Нека спрем войната по пътищата заедно. /В памет на Милена Б./