Всичко идва ,за да си отиде и да остане спомена за нещо,което никога няма да се върне.. преди не се замислях над тези думи,но ето,че трябва да загубиш нещо за да оцениш,колко е важно за теб.. Пиша това със сълзи на очите,преди малко погребахме баба ми... добра,хубава,млада,усмихна а.. незаслужаваща тази мъчителна болест.. бореща се,молеща се на лекарите да я лекуват,защото иска да живее.. Винаги се радваше на природата,на слънцето.. и ето днес,може би заради нея слънцето ни се усмихна.. Много е тежко,като се сетя,колко пъти ме повика за нещо,мен ме домързи.. разкарвам я до нас,а тя макар да няма сили дори да ходи вече,заради това,което я разяжда от вътре.. идва.. усмихната,на пук на всичко,което и се случва.. Днес не исках да се приближа до ковчега от страх,че ще я видя за последно.. За 1-ви път отидох на погребение,за 1-ви път видях "мъртвец",а много е тежко когато е твой много близък човек Да гледаш как децата му страдат.. собствената ти майка.. която се е опитала да направи всичко,за да е сред нас,но накрая съдбата не пита.. Остават ми само едни снимки,които гледам и плача,един глас и един образ,който ще помня.. един номер в телефона,който така и няма да изтрия ..

мъчно ми е.. още повече като се сетя,как се бореше да живее,да е сред хората,които обича.. сама съм в момента,няма на кой да споделя.. дано ме разберете ;((