- Форум
- По малко от всичко
- Кофата
- Абе днес...
...влязох в църквата с една колежка (не знам от къде й щръкна да влезем) и се почувствах особено. Странно. Или по-точно никак. Както всеки път щом отида на място, което не виждам всеки ден, почнах да я оглеждам с еееееееей такива фокусирани и разсеяни очички. Не че не бях влизала преди, просто не я бях разглеждала. Не беше уютно, единствено свещичките придаваха някаква топлинка.
И понеже не съм религиозна ми мина през главата мисълта колко тъжни са хората, които са. Ако не бяха те да дават топлинката на свещичките, може би нямаше наистина да има какво да ме грабне на това място. Разбирам ги, макар, че не споделям вярванията им, защото моите са си чудесни, но просто се чувствах не на място там. Като романтик в порно филм и циник в забавачница.
Ако ходите изобщо на църква... защо изобщо го правите? Чувствате ли, че имате нужда, или ей тъй от "защото трябва", гузна съвсест или нещо друго...
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Само последното изречение прочетох..
Преди ходех заради наще.. вече не стъпвам там..
Атеист съм
thegreenzombie- ma lil' sis![]()
Първоначално написано от dinqta
Първоначално написано от ledenakrasota
Ако си ходила в православен храм трудно би се почуствала неуютно, то какво остава за някоя католическа църква с високите тавани и белите стени.
Църквите ме карат да се чувствам особено. Някак студени са ми.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last