Време е да преглътна спермата ти,
време е да си тръгна от теб,
но, знаеш ли?, липсват ми кура ти,
в огън превръщащи лайна.

Миналото е черна засада,
невещаеща нищо добро,
сърцето от спомени страда,
кървящо в свойто гувно.

В окови мечтите превърнати,
постоянно ме връщат назад,
а стонове… тихи, опъни ме отзад
възбуждат най- страшния глад

Време е вече. Първата крачка
ми струваше две-три курви.
но, знаеш ли?, ша са изхрача
за стари, отминали дни.