Писна ми!И аз искам да съм като тези хора!...

[NambyPamby]

Знаех си просто, че и тук ще фигурира любимият отговор "за всеки влак си има пътници" или производните му.
Абсолютна простотия е тва, няма как да очакваш да получиш всичко, което си поискаш, пък същевременно пръста да не си мръдваш.
В случая обаче проблемът на авторката е, че си дава прекалено много зор. Анализираш нон-стоп, мрънкаш, критикуваш, чудиш се и после пак мрънкаш - товарещо е, сериозно. Може и да не го осъзнаваш, но съдейки по начина, по който пишеш за момичето си личи, че имаш някакви комплекси, свързани с нея. А щом тва го забелязва непознат човек, от някакъв си форум, който няма пряк контакт с теб, смятай как си личи от хора, които общуват с теб лично и наблюдават отношенията ти с околните.
Спри да гледаш другите. Спри да се чудиш що ставало еди-кво-си и що не ставало друго. Стегни се, имай позитивна нагласа, бъди ведра, лъчезарна и контактна и най-важното - мисли за нещата, които искаш да имаш все едно вече ги притежаваш, а не за тези, които нямаш. Работи над себе си, не се самосъжалявай и не хейтвай де що мърда по земята - да, може да има хора, чието интелектуално ниво е по-ниско от твоето/чиито проблеми ти се струват маловажни и глупави дори, но помни, че и с най-глупавият човек можеш да намериш обща тема на разговор. Забавлявай се просто и не се втелявай толкова, не се напъвай толкова да се харесваш на другите, 'щото... си личи и отблъсква. Не бъди отчаяна и недоволна, 'щото и тва си личи. Просто си помисли как изглеждаш отстрани и дали на теб би ти харесало, ако някой се държи по същия начин, както ти се държиш с хората, коригирай това, което не ти хареса в поведението ти. Преосмисли връзките си с хората, помисли поради какви причини най-често хората прекъсват контактите си с теб.
Една книга за самопомощ(или две? три?) в случая мисля, че хич няма да навреди.

[Wwwooow]

За всички с липса на чувство за хумор..

Чувството за хумор на друго място го употребявай Тази тема не е много подходяща, на момичето едвали й е до това..виждаш и сам(ако си я прочел)

[ComeGetMe]

На въпроса на peeinthesinkful ще отговоря малко по-късно.

Според мен те е страх от нови запознанства.Трябва да се :разчупиш" малко,виж къде ходят твоите приятелки,ходи с тях,като се запознаеш с някой,питай го нещо,завържи разговор,не е толкова трудно.Усмихвай се,бъди весела за да може хората да те забележат.Опитвай се ти да завържеш контакт а не да чакаш друг да го направи с теб а като говориш с него,просто бъди неотразима и няма как да останеш незабелязана

Винаги излизам с приятелите си, понякога дори им писва да излизаме , но винаги се чувствам незабелязана и един вид в страни (не точно сред тях, а когато има и непознати хора в компанията, които познават тях, но не и мен, защото те говорят с тях и тъй като съм напозната не ми обръщат внимание). И какво е това "нещо"? Именно за това казах, че не знам от какво се интересува отсрещният, какво го вълнува, на какви теми обича да говори..

NambyPamby, благодаря за изчерпателният отговор. Не ми е било за цел да оплювам момичето, както казах сигурно най-доброто нещо е да си контактен, защото ти се отварят много врати и тя е най-пресният пример и затова реших нея като такъв пример. Чудя се на такъв тип екстровертни хора какво им се върти в главата. Сигурно имат високо самомнение.
"Мисли за нещата, които искаш да имаш все едно вече ги притежаваш, а не за тези, които нямаш." - това е добър съвет, не съм се сещала да гледам нещата от тази гледна точка (примерно негативното е Аз нямам много приятели, но положително изказано е Аз имам достатъчно приятели. Интересно)
Иначе е вярно, че се опитвам да се харесам - не ми е нужно, но го определям като възможност да си спечеля нови запознанства, ако един вид споделям тяхните интереси - дори понякога да не ги споделям.
"Просто си помисли как изглеждаш отстрани' - това също се опитвам да го правя, но понякога не ми достига смелост да обърна нещата иначе - примерно сме на дискотека и сме една компания от няколко часа, през които часове съм била едва ли не "мълчаливото момиче" и осъзнавам това и намирам решението на проблема и изведнъж да скоча и да тръгна да вилнея из дискотеката. Не се връзва да съм наблюдател и в следващата минута да избухвам. не знам

[thegreenzombie]

Рано или късно ще те сполети не се тревожи.

Абе сори за спама, ама мн ме кефи подписа ти ^^ От кои филм е и от къде е? ^^

от The Hangover е .... как само спамяя....

[ForzaFelipe]

Винаги излизам с приятелите си, понякога дори им писва да излизаме , но винаги се чувствам незабелязана и един вид в страни (не точно сред тях, а когато има и непознати хора в компанията, които познават тях, но не и мен, защото те говорят с тях и тъй като съм напозната не ми обръщат внимание). И какво е това "нещо"? Именно за това казах, че не знам от какво се интересува отсрещният, какво го вълнува, на какви теми обича да говори..

Еми срещате се някъде,примерно на боулинг,питаш го често ли идва тука,ако не къде ходи и малко по малко тръгва приказката,дори и от нещо малко и глупаво

[NambyPamby]

Много мислиш, това ти е проблемът. "Ама как би изглеждало, ама как би трябвало" - правиш, каквото ти се прииска без да се съобразяваш с другите и без да се самоограничаваш - тия бариери, които си поставяш в поведението си, в общуването с хората, само пречат. Пречат най-вече на теб да израснеш като човек и после, в контактите с другите.
Просто трябва да се пречупиш, да повярваш в себе си, за да проимаш по-високо самочувствие и съответно да имаш по-различно излъчване, с което да привличаш хората към себе си. Бъди активна, занимавай се с де що дейност ти попадне в полезрението, независимо дали е твоята област, или не, един кръжок по рисуване примерно е чудна възможност да срещнеш нови хора. Когато чуеш, че твои познати се уговарят да гледат еди-кой-си филм довечера не стой свенливо отстрани, чакайки да те поканят, ми отиди и им кажи, че точно тоя филм искаш да гледаш и ти, и се надяваш да нямат нищо против да отидете заедно. Някакви такива неща. Саморекламирай се, търси хората, бъди активна, нагла дори, просто идеята е да проявяваш инициатива.

[lubovvv]

Спри да гледаш другите. Спри да се чудиш що ставало еди-кво-си и що не ставало друго. Стегни се, имай позитивна нагласа, бъди ведра, лъчезарна и контактна и най-важното - мисли за нещата, които искаш да имаш все едно вече ги притежаваш, а не за тези, които нямаш. Работи над себе си, не се самосъжалявай и не хейтвай де що мърда по земята - да, може да има хора, чието интелектуално ниво е по-ниско от твоето/чиито проблеми ти се струват маловажни и глупави дори, но помни, че и с най-глупавият човек можеш да намериш обща тема на разговор. Забавлявай се просто и не се втелявай толкова, не се напъвай толкова да се харесваш на другите, 'щото... си личи и отблъсква. Не бъди отчаяна и недоволна, 'щото и тва си личи. Просто си помисли как изглеждаш отстрани и дали на теб би ти харесало, ако някой се държи по същия начин, както ти се държиш с хората, коригирай това, което не ти хареса в поведението ти. Преосмисли връзките си с хората, помисли поради какви причини най-често хората прекъсват контактите си с теб.
Една книга за самопомощ(или две? три?) в случая мисля, че хич няма да навреди.

Много, много ми хареса съвета, който си дала на момичето, изключително точен е. Очевидно имаш доста опит в живота и връзките с хората

[kyon]

Важно е качеството, а не бройката. Оцени това, което имаш.

[robles]

примерно сме на дискотека и сме една компания от няколко часа, през които часове съм била едва ли не "мълчаливото момиче" и осъзнавам това и намирам решението на проблема и изведнъж да скоча и да тръгна да вилнея из дискотеката. Не се връзва да съм наблюдател и в следващата минута да избухвам. не знам

За това, преди да излезеш някъде, показвай, че имаш настроение и си позитивна, казаха и ти по-горе, бъди усмихната и лъчезарна. Не се притеснявай да се включваш в разговорите, все пак сте излезли в компания и е нормално всеки да се намесва и да казва по нещо.

Ако някой сподели нещо си и се сетиш за нещо подобно, което ти се е случвало или си видяла по ТВ, кажи го. Не мълчи.

Ако в дискотеката видиш симпатично момче, придърпай някое момиче и я питай кво мисли за него. После я вдигай да танцувате, не си мисли "Сега ако кажа/направя еди кво си, тя/той кво ще си помисли... "

Просто действай, тва си си ТИ, няма защо да се притесняваш от тва, което си, всеки си е индивидуален. Някои хора няма да те харесват, други ще те харесват, ама теб тва не трябва да те афектира по никакъв начин, защото ще правиш това, което на теб ти се иска и ще говориш това, което мислиш. Не си тъпа. Вярвам, че като се отпуснеш и почнеш повече да бъбриш, много хора ще открият в теб добър приятел и събеседник. Току виж си се превърнала и в душата на компанията. Пускай шеги, не бъди свита и вдървена (сори за израза)...

Успех

[anonymous708973]

Ще прозвучи гадно, но има ли нещо странно във външния ти вид, което може би отблъсква хората?
Иначе какво те учудва в това, че приятелката ти разговаря с разни хора все едно се познават от 10 години? Вероятно аз не го разбирам, понеже съм същата, но с по-големи от мен. С връстници трудно намирам теми. Винаги когато приятел ме запознае със свои приятели - без значение пола - се спуквам да задавам въпроси, предразполагам и най-мълчаливия да се разбърбори, естествено ако има интерес, а не едносрични отговори.

Хвани приятелките, които имаш, и нека те запознаят с техни приятели от други кръгове. Пиши по форуми. Лично аз не съм го правила умишлено, но познавам доста хора от този форум. Готино е, защото не губиш време да излизаш с хора, които е вероятно да не ти допаднат, защото тук е идеално място да ги прецениш според постовете им. Като лексикон е, сещаш ли се? Пишеш едно лично, за да питаш какво са имали предвид с тоя пост/да поискаш съвет/да дадеш мнение и малко по-малко сключваш контакт. Дори да не излезете на живо, опитът си е опит. Питай, ако има нещо.

[ComeGetMe]

Благодаря много за отговорите на всички, не мислих, че ще има интерес към темата ми.

Как се самоопределяш? Как се чувстваш в обществото, как мислиш, че изглеждаш в очите му? Интереси?

Интересно ми е как смяташ, че изглеждаш в очите на хората, въпреки че това е много труден въпрос според мен

Не знам колко дълго ще стане, но нека опитам да погледна реално, през призмата на чуждия поглед:

Като част от обществото, чисто първосигнално, се възприемам като социално равна, т.е. каквото може да има един, същото мога да имам и аз. Каквото се полага на един, такова се полага и на мен. Сред обществото обаче се чувствам изолирана, или по-скоро самоизолирана. Това е така, защото съм свикнала да разглеждам себе си сред другите като "отделна", "различна", "странна", "недостойна", "по-ниско стояща" и в този ред на мисли - все неща, които произтичат от това как е възпитан човека и какви ценности са му налагани. Това е най-вече заради схващанията, които се набиват в главата на човека и комплексите, които са създадени. Достатъчно е човек да бъде малко по-емоционален (или малко по-млад), за да придобият формата на проблем. Тези схващания и комплекси от своя страна се появяват, защото е имало провокация, която не е извентилирана емоция(или не му е позволено да я извентилира) и в продължение на времето са се трупали, докато идва моментът, в който започват да пречат и психиката ги възприема като истина. Не знам дали знаете причината, поради която хората си гризат ноктите, чоплят си кожичките, въртят си косата около пръста - много хора го правят, но това се случва при хора, върху които е упражняван емоционален натиск - т.е. слагани са им рамки, според които да гледат живота и са им "налагани" идеи, т.е. един вид едва ли не е трябвало да се самомоделират в такава форма, че да пасват на вкусовете на обществото, за да няма проблеми. Ето как се появява несигурността - ако кажа това, дали ще ми се смеят, ако направя това, няма ли да изглеждам смешна, ако не отида, няма ли да ме помислят за зле, ако се изкажа не на място, няма ли да ме помислят за тъпа - неща, които са в разрез с идеята, че трябва да си "перфектен" (както споменях, тя е наложена като ос, спрямо която трябва да се живее). Само по себе си това е проблем, защото се губи индивидуалността. Какво може да мисли обществото за човек без индивидуалност и как то може да се отнася с него са въпроси, на които всеки може да даде отговор. В такъв случай мислите, чувствата, интересите и желанията на индивида нямат стойност дори за самия него.

[funkey]

Не си единствена Аз съм с почти същия проблем. (момче съм) малко приятели имам,малко са истински доста познати,ужасно трудно се сприятелявам с нови хора.И аз съм с ужасно много хора на здрасти но такъв съм си аз какво да направя Наистина е доста тъпо така като виждаш как другите се сприятеляват и като цяло си правят кефа толкова лесно а ти си си все същия и се питаш с какво съм по-различен аз.С какво толкова съм безинтересен

[ComeGetMe]

Така, извинете за дълбокомислещите излияния, но ми дойде музата..

Значи най-вече зависи човек как решава да гледа на себе си, но и зависи дали е способен на промени. Промяната е риск, който хората се страхуват да поемат, защото е неизвестна територия. И явно това ми е проблемът.

PinkPan7her, ами не знам дали има нещо, което да отблъсква хората, принципно не си харесвам носа , но пък преди няколко години ме снимаха за едно списание, та предполагам, че не съм толкова отблъскваща.

[ilia_92]

Я опитай тук

[anonymous708973]

Познат ми е този проблем с мисленето "Ами ако прозвуча тъпо?" и прочее. Не си на мястото си с тези хора. Пробвай с друга група. Ще намериш своята.

[ForzaFelipe]

Я опитай тук

И аз това щях да предложа

Наистина,изглеждаш много интелигентно момиче,не бива да се затваряш така,трябва да бъдеш малко по наперена !

[ComeGetMe]

Ами след написаното до тук, мислите ли, че ще пусна снимки Ще вземе някой да ме разпознае ще има да го заобикалям цял живот и да ме е срам да се покажа навън

[Azoria]

Сигурна съм. че скоро ще намериш някой който ще оцени това което си.

И аз така мисля.

Аз също. Само за миг спри да се съсредоточаваш в/у това и когато се усетиш вече ще си с ново гадже и приятели. Така де,имам предвид,всичко отминава много по-бързо ,ако не си се умислила в него.

п.п.: Темата не е за този раздел.

[SisiStrange]

Познат ми е този проблем с мисленето "Ами ако прозвуча тъпо?" и прочее. Не си на мястото си с тези хора. Пробвай с друга група. Ще намериш своята.

Съгласна съм напълно.
И само да спомена - не се тревожи: ще намериш хора, които да те харесват. Само по начина, по който пишеш (т.е грамотно и със собствен стил и израз) си личи, че си умно момиче. Аз бих си говорила с тебе.

[robles]

И аз и, сигурна съм, други от този форум сме имали същия проблем "Как ще ме приемат останалите"... и всеки го е превъзмогнал някак.

Може малко тъпо да прозвучи, ама аз по онова време повече се отпуснах да разговарям първо виртуално, така намерих приятели, от моя град, с които сме в страхотни отношения и до ден днешен. Може би и от тези разговори с тях, някак си придобих самочувствие, че и навън ще се справя и хората биха могли да ме харесат и да съм им приятна. Така и стана.

Голям плюс ще е ако умееш да си поставяш граници, в смисъл такъв, ако решиш да опиташ първо виртуално, да знаеш кога да спреш, за да не стане така, че се изолираш още повече от реалния живот и реалната комуникация. Тва го казвам само, ако решиш да го пробваш и ти този начин.

[Inloveee_]

Не знам дали точно аз мога да ти дам какъвто и да било съвет, защото и аз съм в почти същото състояние, но се опитвам да го преодолея. Първо трябва да осъзнаеш, че всичко е до нагласата на човек. Ако ти се възприемаш и чувстваш свита или безинтересна, и другите хора ще те виждат такава, дори да не е много вярно.
Трябва да бъдеш по усмихната, приветлива, да се опитваш да създаваш нови запознанства, да заговаряш непознати, просто ей така, дори повече никога не ги видиш. Самия опит е важен, за да се отпуснеш. На някой хора им е в кръвта, отдава им се да комуникират с хората. На мен лично ми е нужно доста време да се отпусна и да се доверя на даден човек, което ми пречи много.
Но както ти казаха, прочети някоя книга, излез на вън и заговори някой, питай го за посока, час или просто подхвани някоя тема докато чакаш на спирката. Отиди до другия клас, питай ги за някой учител или дали могат да ти услужат с нещо. Така се създават приятелства и връзки. Не можем вечно да чакаме някой да не запознае с друг.

[YoUcANNOtiMaGiNe]

И аз не съм от общителните, но сравнително отскоро се опитвам да бъда по-добре настроена към нови запознанства. Твърде много мисля как ще ме възприемат околните и оттам идва проблемът. Всъщност има известно недоверие докато не си опознал човека, когато още не сте си станали близки, което пречи на преценката и доста често предразсъдъците вземат предимство. И аз си мисля, че ако хората си правеха труда да ме опознаят, щяха да имат в известен смисъл различно мнение от това, което си изграждат на базата на фалшиви представи. А положителното е, че лесно разбирам същността на човека и следователно се ориентирам дали е от моята категория. Но в днешно време да срещнеш себеподобни е като да търсиш игла в купа сено-отнема много време и старание.

[xToxiic]

Страхотна тема! Изчетох я цялата ред по ред. Стопли ми се сърцето като видях колко много хора има в този форум, които искат да помогнат, а не само да критикуват!
По темата: Хм.. какво да ти кажа.. Тя е почти изчерпана вече, но все пак: Всеки се е питал въпроса "Как изглеждам в очите на другите?". И дори да знаем, че не трябва да ни интересува тяхното мнение няма да можем да се отървем от тези мисли в главата.. Малко или много на всеки му пука колкото и да го отрича. И все пак всеки си има граница и не може да издържи на това прекалено мислене относно другите.. И аз бях така - мисли, мисли, мисли.. до един момент, в който си казах м**ната му и просто продължих напред без да се замислям.. Пробвай други неща, пробвай различното, направи нещо, което от много време ти се иска, но не можеш.. Ако искаш да се запознаеш с някого можеш да намериш начина и да го направиш. А ако човекът с/у теб стои като закован не ти отговаря - заеби го, намери друг и така нататък.. Това, че той е задръстен и не ти отговаря не е твой проблем! А и да не те е яд, че приятелката ти спала с не знам си колко мъже.. това не е нещо, с което да се хвалиш, както и многото купони, алкохол и така нататък. Вярвай в себе си и не се подценявай! Бъди смела и щура и да не ти пука ако изръсиш някоя простотия - просто се засмей и повярвай, ще се забрави много бързо.. Животът е прекалено къс за да се задълбочаваме толкова много в човешките драми! Live your life. <3

[lubovvv]

Познат ми е този проблем с мисленето "Ами ако прозвуча тъпо?" и прочее. Не си на мястото си с тези хора. Пробвай с друга група. Ще намериш своята.

Абсолютно подкрепям! Има някои хора, с които колкото и да си общителен, да ти се отдава да завързваш контакти, просто с тези хора не се получава. Иначе и аз съм минала през това като бях по малка ( в 9- ти клас ) бях абсолютно същата, накрая се отделих от тази група, защото разбрах, че няма как да се приобщя към хора, с които нямаме еднакви интереси. Не е в теб вината, затова не се отчайвай, знам, че е трудно, и то много, но не спирай да вярваш, че някой ден ще срещнеш и ти "твоята групичка", с която ще можеш да говориш свободно, без да се притесняваш какво ще стана ако кажеш нещо....Те ще те приемат такава каквато си.

[callia]

Знам точно как се чувстваш! Или аз съм задръстена, или другите са задръстени, да му се не видеше! Няква си пикла от долния клас вече 'спи', 'напива се', носи 'модните парцалки', все са нещо на партита, купони, по светски събития, мн са важни, мн са сладки, мн сме фешън... то не бяха момчета, то не бяха купони, то не бяха ромове (тук малко двусмислижа, ама..), текили, уискита... то пък писва най-накрая!