Имаме ново момиче, което се премести от друг град в нашия клас, т.е. от началото на септември е в града и вече си има гадже. На пръв поглед нищо особено и какво ме засяга, но нека помислим.
Примерно аз от както съм се родила си живея в града и с месеци се опитвам да завържа приятелство с някого или да си хвана приятел и не успявам, а има хора, които са тук от два месеца от друг град и вече са си "като у дома". Имам периоди, в които ми се излиза и няма с кого да изляза, защото приятелите ми са заети/работа/училище или някъде на екскурзия и аз умирам от скука, но няма с кого или не мога да си намеря нови познати. Не ми го побира глава какво говорят хора като това момиче, как се държат, че си намират познати толкова бързо.
Примерно в даскало има хора, които от 8 клас се опитвам я да излезем на кафе, я да се сближим и не става, а тя едва ли не е първа дружка с тях. Аз винаги съм "момичето от даскало" или "приятелката на еди-кой-си" и само здравей-здрасти. Не и завиждам, но не мога да го проумея. Половината град или поне по-известните и тези, които познавам я знаят и то само за два месеца, канят я по купони, ето намери си и гадже, мен за толкова години защо никой не ме научи?! Сигурно в мен нещо ми е сбъркано.
Една приятелка примерно, както казва тя самата са и страст мъжете и е спала с голяма цифра момчета, аз през живота си с толкова души не съм била приятелка(близка), камо ли момчета/мъже, че и да спа с тях.
Друга приятелка пък постоянно си пише с момчета от други градове и и звънят по телефона, с някои от тях се вижда, но ВИНАГИ намира, дори да спре да си говори с някого, намира друг.
Аз защо не мога?! Имам чувството, че не съм интересна на никого и ще си остана стара мома. И си мисля като отида да уча в университет в нов град, какво ще правя. Сигурно ще си умра от скука вкъщи...