- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Писна ми!И аз искам да съм като тези хора!...
Влак ще дойде, бъди сигурна. Вече, че влакът ще е стар и в неугледен вид - това е отделен въпрос. Но влак неминуемо ще има.Първоначално написано от NambyPamby
Позволих си да изчета цялата тема, наистина има интересни мнения, но главно аз мисля следното към автора на темата - след като ти се опитваш да се сприятеляваш с толкова много хора, а на тях изобщо не им пука за теб, просто се спри и чакай теб да те потърсят. Видно е, че ти е писнало, видно е, че не ти е приятно, можеш като за начало да си дадеш почивка и да наблегнеш не дотолкова на бройката, колкото на съдържанието. Т.е. може да имаш 8 човека около теб, но наистина да са ти приятели, а не хора, които те "познават" избирателно в дадена ситуация. "Ще изгрее слънце и на мойта нива" припяваше Радо Шишарката в една култова своя песен, така че не се безпокой, каквото и да ти говорят - и слънце ще изгрее, и влак ще спре. Ако е нужно дай си почивка в момента и просто подбирай подходящите хора.
Не че разбирам много от тези работи........
Ами започни да излизаш.Не се затваряй вкъщи.Ако искаш дори можеш да излезеш с приятелките ти, които си имат гаждета.Запознавай се с повече хора, които да те запознават с други и т.н.Ходи на дискотека.Раздавай се пред всички и ще видиш, че ако самочувствието ти е било на макс, всички ще хукнат след теб.![]()
Много готина тема, която бях изпуснал.Даде ми и малко насоки за размисъл тъй като това, за което пишеш не е като да не ми е познато.Вижда се че имаш акъл в главата и си от по философският тип хора.Това понякога пречи да си себе си пред другите хора, които може да не те разберат и да те кара да не се чувстваш в свои води.Също зависи и от това колко често се срещаш с нови хора.При мен напоследък е рядкост.Предимно си общувам през интернет най вече с момичета.Аз рядко търся.По скоро се надявам да бъда намерен, но рядко, а напоследък все по-често правя и изключения.Сега си общувам по активно с няколко момичета.Също и Facebook доста може би би ти помогнал, но трябва да разбиеш малко стените около себе си и ако не пред всички поне пред някои хора да умееш да се разкриваш и да не те е страх да показваш дори и най-болезнените за теб неща.Просто рискуваш.Умей и когато е нужно като например на купони или на други места да се напасваш доколкото можеш към характерите на хората.Аз вече не съм чак толкова малък и съжалявам за някои пропуснати моменти.От 4ти до 8ми клас бях едно от най-малко забелязваните момчета, а хората, които ме забелязваха предимно си избиваха комплексите с мен.Чувствах се адски изолиран.Докато в 9ти клас не започнах да уча с нови хора, които малко по-малко ме защитиха и приобщиха към себе си.Научиха ме на самоирония и че понякога живота не трябва да се приема толкова насериозно със свои си методи,защото държаха на единството в класа.Усещаха се леки промени още от началото на 11 клас, когато какичките от 12ти клас ме бъзикаха, но аз не им се давах.Вместо да се сдухвам като преди отвръщах.За първи път получавах внимание от момичета. В 12ти клас вече се правех на бая по отракан въпреки че все още не смеех да докосна съученичките ми заради усещането че може да им стане гадно.Разбира се и момичетата не проявяваха особено желание.По отраканите разбира се започнаха да се включват. Имаше бъзици, обарвания имаше и такива, които се осмеляваха да ми стиснат ръка пък и отвреме навреме да ми се метнат на врата, но като цяло избягваха да го правят може би от притеснение.Тогава и една съученичка за първи път ме покани на кафе с класа и започнах да излизам с тях.Даже като бяхме завършили и тя ме прегърна приятелски, а по рано ме беше подминавала.И други хора ме промениха доста.Вече излизам рядко ,но си правим всяка година сбирки на випуска, а аз всеки път чувствайки се добре сред тях се опитвам да остана забелязан и се забавлявам без да ми пука.Седя пия си и започвам яко с танците..без да ми пука и без да ме е срам.Прегръщам момичета и ги придърпвам и освен че не се дърпат си идват и сами.Е, последният път едно момиче ми отказа танц, но и тя е от по срамежливите пък и да поканя момиче на танц все още си е новост за мен.Има какво още много да се желае от мен.И на мен са ми проблемни новите запознанства,ходя и рядко по купони, но все по често успявам когато ходя на купон...не на кафе...като гаврътна малко алкохол предимно за оправдание отколкото за отпускане,да се отпускам така както на мен ми се иска.Често нямам общи теми с хората по купоните, но компенсирам това с друго.Всяка изминала година снимките от сбирките с мен се увеличават и са все по провокативни, а понякога дори хора, които смятам за доста по отракани от мен ми се радват и дори ме питат как толкова готини хора ме поздравят.Аз имам малко проблем с очите та често се случва да не забележа някой, но не е като да не ме поздравят познатите ми пък даже и понякога хора, които изобщо не мога да се сетя кои са.Други просто често ги подминавам без да ги видя.Иначе трудно успявам със сприятеляванията, когато са по моя иниациатива пък и често не ги започвам просто от срам и имам проблеми с любовта, но като цяло май сам съм си виновен и все повече започвам да осъзнавам че колкото и да ми е неприятно най-добрата формула е със самочувствие, а още повече с нахалство към прогрес. Колкото повече ти пука какво си мислят другите за теб толкова по зле става за теб самият.![]()
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Щом искаш да си като нея, значи й завиждаш. лол !Първоначално написано от ComeGetMe
А иначе докато мислиш така, и се възприемаш като такъв човек, как искаш останалите да те възприемат друго яче? Промени си мисленето![]()
"Аз не предател съм, приятел съм от класа. За моите хора скачам в гроба, ритам, чупя, газя ! Добре гърба си пазя, в крака не лазя и по-добре поярвай - лош късмет е да те мразя !"
Е, чак толков дърта (цитирам: 15-16) не съм...
I'm a GIRL ^^ I'm PROUD
Американски форум - питаш и ти отговарят
Руски форум - питаш и те питат
Български форум - питаш и всички ти казват колко си тъп!
Да си новия/ата понякога е печелившо. Така вече виждаш утвърдените групички хора, и понеже всички ти обръщат внимание, бързо можеш да ги опознаеш. Ако това момиче не е "еднодневка", евала че е успяла да се адаптира толкова бързо. Просто общувай повече и в големи компании не стой само отсрани, така няма да бъдеш само на здравей-здрасти.![]()
Why Should I?
Най-добрия начин за решаване на проблеми - ДИРЕКТНИЯТ!
Мога да ти споделя своя опит. Бях затворено дете, учех, не ходех насам-натам, бях към 15 и никога не бях си ПОМИСЛЯЛА за гадже, камо ли да се сдухвам, че нямам - дреме ми, имам толкова години пред себе си. В един момент обаче сама реших, че искам да се променя, запознах се с едно мимиче и от дума на дума станахме приятелки. Излизахме няколко пъти нормално на по кафенце и после се започна дивотията - бяхме неразделни, по кръчми, по дискотеки, бяхме огън - както никой в малкото градче не ни беше забелязал 15 години, така изведнъж всички момичета искаха да са в нашата компания, а момчетата ни сваляха. Хахахха и ме мислеха за готина и ми се възхищаваха> До малко след 17-ят си рожден ден не бях имала гадже и не бях се целувала с момче и това не пречеше, да ми се възхищават и да ми се сипят покани за кафета постоянно.
В един момент се преместих да уча в друг град - там исках пак да съм по-затворена, така и започнах, там в малкото градче обаче колкото и да се стараех да съм незабележима не ми се получаваше - бях нова в града, бях метълче, което се носеше в черно, с вериги, шипове и т.н. и съответно пак доста хора търсеха контакт с мен, за да разберат защо съм различна на външен вид и дали съм различна и като начин на мислене. Не ти казвам да промениш външността си, но от там можеш да започнеш - ако си с дълга коса смени драстично цвета, или си направи къса подстрижка. Обнови гардероба си с нещо коренно различно. Така, като видиш новото си аз, ще можеш по-лесно да започнеш да работиш и по новото вътрешно аз.
Самочувствие , освободеност и малка доза непукисъм - това ти трябва според мен.
Светлината мисли, че е по-бърза от всичко, но греши. Без значение колко бързо пътува тя, тъмнината винаги е там първа и я чака...
Миличка, просто бъди себе си и спри да търсиш чието и да е било одобрение и приятелство. Това, че искаш да си контактна и харесвана е съвсем нормално, но докато го искаш толкова отчаяно.. нищо няма да се получи, понеже това си личи в поведението ти, осъзнавайки го или не. А кой обича досадниците? Стой си на дупето и прави каквото ти е кеф, намери си някой който наистина ще те оцени![]()
Без снимка темата е безсмислена.
Temet Nosce
벨야카
за бога спри да мислиш така за себе си ,докато го твърдиш ще е така мисли си хубави работи за себе си развий се не е толкова трудно тряя само да го поискаш и да действаш , стани по цялостна по отдадена дето са вика промени си мислите към по положителни и ще видиш как ситуациите в живота ти ще се променят лол не са измъчвай.заеби външната форма на тва което правиш важното е кво си мислиш и какво наистина правиш.всеки човек си има собствен чар няма нужда да парадираш просто имай положителна оценка за себе си и ще видиш че всичко са нарежда както трябва.добре ше е и да отраничиш нуждата от чуждото одобрение
и да ти кажа хората не ги интересува кво толкова ще кажеш а как ше го кажеш и как ще реагираш