^Не и завиждам, дори не говоря с това момиче.

От коментарите до сега излиза едва ли не, че другите са сбъркани. Какво по-хубаво от това да си контактен човек, бих казала. Може би защото не съм и така си мисля, но...
"Сигурна съм. че скоро ще намериш някой който ще оцени това което си." не ме топли особено, защото за да ме оценят трябва да ме познават, а това е като мисията невъзможна. Също "Бъди себе си, отпусни се" - дали до сега не съм била себе си?

Ето пресен пример, реален: Аз и една приятелка се запознаваме с едно момче, приятел на наша обща приятелка на кафе(той мина случайно и седна при нас трите). Та само тогава аз и тя сме говорили с него и веднъж бяхме пак заедно и го видяхме из града и той ни(или нея по-скоро) поздрави. После пак го срещнах из града, но сама и го погледнах уж да му кажа здрасти, и той ме погледна, но веднага си обърна погледа на където си гледаше. Ето доказателство, че никой не ме ебава за 5 стотинки. Така излиза, че предния път е поздравил нея, не двете ни. И защо е така, след като и аз и тя сме говорили с него само по веднъж. Разбирам, че може да му е направила впечатление и да я е харесал, но винаги става така бе мамка му.

Вярно е, че не намирам често общи теми с непознати, но какво да си говоря с човек, когото виждам за първи път? Нито му знам вкусовете, нито настроенията. И винаги се чувствам тъпо като дойде този момент, дето никой не знае какво да каже. НО това не ми е най-големия проблем, все за нещо ще си говорим, но аз дори не мога да намеря нови хора, с които да се запозная.

Друг пример: Тази приятелка с мъжете, която споменах по-рано.. стоим в кварталното кафе и минава един, сяда, минава друг сяда и станахме 7 човека на масата, като помежду си кой се познава, кой не и аз си мислех, че тя всъщност ги познава, а се оказа, че познава само 2ма от тях, а останалите са приятели на тези двамата, но по абсолютно нищо не може да се разбере, че не ги познава, говорят си все едно се познават от 10 години. Направих си експеримент и тръгнах да си говоря с нея на по-висок тон всички да чуват за какво си говорим, никой не се включи в разговора. И естествено, никой не ме помни от тях.