Много готина тема, която бях изпуснал.Даде ми и малко насоки за размисъл тъй като това, за което пишеш не е като да не ми е познато.Вижда се че имаш акъл в главата и си от по философският тип хора.Това понякога пречи да си себе си пред другите хора, които може да не те разберат и да те кара да не се чувстваш в свои води.Също зависи и от това колко често се срещаш с нови хора.При мен напоследък е рядкост.Предимно си общувам през интернет най вече с момичета.Аз рядко търся.По скоро се надявам да бъда намерен, но рядко, а напоследък все по-често правя и изключения.Сега си общувам по активно с няколко момичета.Също и Facebook доста може би би ти помогнал, но трябва да разбиеш малко стените около себе си и ако не пред всички поне пред някои хора да умееш да се разкриваш и да не те е страх да показваш дори и най-болезнените за теб неща.Просто рискуваш.Умей и когато е нужно като например на купони или на други места да се напасваш доколкото можеш към характерите на хората.Аз вече не съм чак толкова малък и съжалявам за някои пропуснати моменти.От 4ти до 8ми клас бях едно от най-малко забелязваните момчета, а хората, които ме забелязваха предимно си избиваха комплексите с мен.Чувствах се адски изолиран.Докато в 9ти клас не започнах да уча с нови хора, които малко по-малко ме защитиха и приобщиха към себе си.Научиха ме на самоирония и че понякога живота не трябва да се приема толкова насериозно със свои си методи,защото държаха на единството в класа.Усещаха се леки промени още от началото на 11 клас, когато какичките от 12ти клас ме бъзикаха, но аз не им се давах.Вместо да се сдухвам като преди отвръщах.За първи път получавах внимание от момичета. В 12ти клас вече се правех на бая по отракан въпреки че все още не смеех да докосна съученичките ми заради усещането че може да им стане гадно.Разбира се и момичетата не проявяваха особено желание.По отраканите разбира се започнаха да се включват. Имаше бъзици, обарвания имаше и такива, които се осмеляваха да ми стиснат ръка пък и отвреме навреме да ми се метнат на врата, но като цяло избягваха да го правят може би от притеснение.Тогава и една съученичка за първи път ме покани на кафе с класа и започнах да излизам с тях.Даже като бяхме завършили и тя ме прегърна приятелски, а по рано ме беше подминавала.И други хора ме промениха доста.Вече излизам рядко ,но си правим всяка година сбирки на випуска, а аз всеки път чувствайки се добре сред тях се опитвам да остана забелязан и се забавлявам без да ми пука.Седя пия си и започвам яко с танците..без да ми пука и без да ме е срам.Прегръщам момичета и ги придърпвам и освен че не се дърпат си идват и сами.Е, последният път едно момиче ми отказа танц, но и тя е от по срамежливите пък и да поканя момиче на танц все още си е новост за мен.Има какво още много да се желае от мен.И на мен са ми проблемни новите запознанства,ходя и рядко по купони, но все по често успявам когато ходя на купон...не на кафе...като гаврътна малко алкохол предимно за оправдание отколкото за отпускане,да се отпускам така както на мен ми се иска.Често нямам общи теми с хората по купоните, но компенсирам това с друго.Всяка изминала година снимките от сбирките с мен се увеличават и са все по провокативни, а понякога дори хора, които смятам за доста по отракани от мен ми се радват и дори ме питат как толкова готини хора ме поздравят.Аз имам малко проблем с очите та често се случва да не забележа някой, но не е като да не ме поздравят познатите ми пък даже и понякога хора, които изобщо не мога да се сетя кои са.Други просто често ги подминавам без да ги видя.Иначе трудно успявам със сприятеляванията, когато са по моя иниациатива пък и често не ги започвам просто от срам и имам проблеми с любовта, но като цяло май сам съм си виновен и все повече започвам да осъзнавам че колкото и да ми е неприятно най-добрата формула е със самочувствие, а още повече с нахалство към прогрес. Колкото повече ти пука какво си мислят другите за теб толкова по зле става за теб самият.