Изпитвам ужас да се возя в градския транспорт, като цяло съм ирационално страхлива понякога , но някои неща минават граници .

Като за начало , преди 2-3 седмици се качвам в 102 . Крийпъри ол да плейс. Със склонена глава сядам отзад за да не ме гледа никой.
По едно време идва някакъв мъж , дебел, който сяда буквално върху крака ми и си разкрачил краката и ме гледа.
Аз моментално саднах и се изнесох от автобуса.
Огледах се за такси . Единственото , което мина , беше с тарифи около 1.00 на км, нещо такова , или и повече, а наистина закъснявах. Качвам и шофьора започва да ме разпитва и аз му казах, че съм се уплашила от човек в автобуса. Шофьора започна да ми обяснява колко съм апетитна , а аз по някое време изтърсих че съм на 15, рандом рандом . Изнесох се набързо.

Преди 1-2 месеца трябваше да хвана такси от гарата, защото валеше и ми тежеше багажа , а и бях на изпит , и исках да подраня .
Същата история . Шофьора първо съвсем невинно си приказваше с мен , после ме накара да му запиша телефона и да му клипна . Добре, че ми бадна батерията :< Искал когато и да съм в софия, където и да съм , да му звънна , пък и да пием кафе и т.н.
Пак саднах.

Преди 1-2 седмици в 83. Някакъв мъж сяда до мен и почва да ме разпитва. Аз му казвам пак , че съм на 15. Той почва да ми обяснява че на тази възраст съм много зряла и имам нужда не от съучениците ми , ами от по-зрели мъже.
Аз казах , че имам гадже , и той каза, че трябва да сме нежни един към друг и някакви такива крийпърски неща.

Преди 2 месеца отивам на интервю за работа .
Един мъж започва да ме столква , после ме подгони , тази история съм я разказвала , набутах се в една сграда и слава богу той изчезна, крещеше по мен че ме желае тук и сега , и бла бла.

Преди 2-3 седмици си стоим с една приятелка в борисовата и някакъв деде идва, тва през деня се случва , да ме пита колко е часа. Казахме му . Остана да се върти , зяпаше ме в краката. После застана до нас и го видяхме, че си лъска , и тръгнахме да се изнасяме, той тръгна по нас.

Снощи таксиметровият щофьор започна да ми обяснява как чакал някакво красиво момиче да го извика и се чудел къде е , и накрая се сетил, че съм на софия ленд (втффффф ) и дошъл . Него го отбих много бързо , че съм 8ми клас и в общежитието ме чакат.

Като изключим крийпърите-психопати като мен , които ме столкват в училище , те са само 2ма де.

Страх ме е да излизам :<
Излизам без грим , дебела съм , не се обличам добре и пак има някакви рандом хора :<
Страх ме е от тях , същевременно изпитвам и емпатия , не мога да им причиня болка , не мога да дам ответна реакция.

Да не говорим, че има още такива неща в други области , но тях повече ги игнорвам :<