същото, направо потрепервам като го чуя, камо ли като си спомня какво е да си там, срещу тъмнаааата зала изпълнена със стотици хора и да пееш с цял глас, сърце, душа и квото имаш още ))

пп
на финала всичко е форте динамика: AMEN

ааааааааааааааааааааааааа ааммммееееееееееннн

завъшрваш си молитвата с 'амин'. Направо е побъркващо емоционално.

Даже се знае, че композирайки тези последни редове, вече толкова болен от треска, че не може да си каже името, и да се движи естествено, Моцарт на легло само крещи на писаря си нотите и УМИРА точно докато пише тази част, той я пише за себе си всъщност като последната си молитва към Бог.. след това издъхва, и нататък Реквием-а е завършен от негов ученик, но тя музиката се повтаря просто с различен текст. Като го знаеш тоя факт и застиваш просто.