Преди две седмици, се запознах с едно момиче - веднага си допаднахме, невероятно бързо открихме... невероятно много допирни точки помежду си - общи интереси, хобита, разбирания... начин на мислене... Всеки ден се чувахме, беше ни страшно интересно да си говорим... и тя беше много ентусиазирана и активна в общуването ни.

До... миналата седмица... когато, изведнъж, от нищото... стана много заета... Една седмица преди това, се чувахме... абсолютно всеки ден... а сега, изведнъж... за цяла седмица... сме се чули само два пъти. Не вярвам да е станала, чак пък толкова заета... в рамките на няколко дена...

И сега не знам какво да си мисля... Омръзнал ли съм й, отегчих ли я... (за толкова кратко време..?) Абсолютно съм сигурен, че причината да не се чуваме... не се корени в "заетост", и "нямане" на време. И двамата имаме ангажиращи професии, и непрекъснато сме заети, но това не ни спираше да намираме време... Когато има желание... има и време, когато няма желание - има оправдания.

Не мога да я питам директно "защо вече не се виждаме толкова често"... първо, защото е тъп, досаден въпрос... и ще се почувства, сякаш й държа сметка, и второ... защото знам, че няма и да получа директен отговор, дори и да задам директен въпрос, ами ще получа... увъртания и оправдания. Това получавам... дори без да я питам, каквото и да било... Аз й се обаждам, или й казвам "здрасти", в любимият на всички скайп, а тя като започва... да ми изрежда едни причини, едни обяснения... защо точно не можела да говори сега, и защо не може да отговори на "здрасти"-то в скайп, колко била заета, колко работа имала... и как нямала никакво време... Иначе все още имала желание да си говори с мен, наистина... сериозно...

Аз съм й казал просто "здрасти"... и тя изпитва някакво чувство, че трябва да ми изреди разни... много добри и достоверни причини, поради които не е възможно да ми отговори в момента...