- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Да напишем нов край на старата история
[i]Хайде, признайте си. Всеки има поне един тлеещ копнеж в сърцето си. Ние сме едно объркано кълбо от чувства, мисли, преживявания... Като една топка оплетени жици с високо напрежение. А представете си какво става, когато цели два различни свята се сблъскат. На пръв поглед нещата изглеждат като сложна система от връзки и взаимоотношения. Всъщност ние всички сме подвластни на обърканите си чувства и не сме сигурни какво вършим. Докато не срещнем един особен човек, който измества центъра на нашата Вселена, а ние – на неговата. Ето това е, простичко казано – да откиреш половинката си.
Според някои, преди много години, хората са били едно цяло – мъж и жена, ин и ян – сещате се. После душите са се разделили. В едната част е останало достойнство, чест и храброст, а в другаат – нежност, грижовност и ранимост. Оттогава насетне сме обречени да „търсим” половинката си. Дали е така?
Искам да ви разкажа историята на Ки и М
❝ Аз те моля, затвори очи,
ти недей да плачеш, знам че те боли,
от мойта стая бяла с безброй врати
защо избяга?..❞
Определено е адски красиво.Хареса ми как си вплела лично отношение в разказа като изразите "Сещате се","Знаете" и т.н.Така по-лесно стигаш до сърцето (и ръцете)на читателя.Нямаш грешки (нито правописни,нито пунктуационни),което е...страхотно.Дано някой ден издадеш книга,ще я прочета с интерес.Успех!
![]()
Mного ми харесва,красиво е.![]()
Не шофирай, ако си пил!Направи
услуга на себе си и на хората
около теб!Прибери се вкъщи жив!
добре,добре има хляб в творбата ти, хареса ми толерирам творците със собствено виждане за творчеството
fuck you, my dear
леле, вие ме шашнахте![]()
мерси (:
скоро ще има още![]()
❝ Аз те моля, затвори очи,
ти недей да плачеш, знам че те боли,
от мойта стая бяла с безброй врати
защо избяга?..❞