Изясняване при приключване на взаимоотношения..

[SisiStrange]

Много извърташ нещата. То може да усещаш, че нещо не е наред и да имаш съмнения, но докато не ти се каже къде е проблема, аз не виждам откъде ще знаеш освен, ако не е нещо мега очевидно в стил изневяра, побоища и тн. Може да опознаеш някого, но мисли не четем чак.
Мен ми се е случвало да ме оставят без обяснение, а нещата си вървяха нормално. В понеделник: "Обичам те!", а в сряда: "Късаме!". Еми гадно е. И после ми отне доста време да преодолея факта, че дори не знам къде съм сгафила, имам ли вина или не. То рано или късно всичко се разбира. Въпросът е, че ако е късно, на човек му предстои много тежък период, докато се успокои и спре да си задава въпроси. Дългите и сериозни неща не се отмятат с лека ръка.
И да, 3 години са по-болезнени от 2 месеца, каквото и да кажеш. Не само от чисто емоционална гледна точка, а и защото животът ти се променя. Ти си свикнал с един човек, мечтал си си за него, научил си се да го познаваш, да разбираш настроенията и недостатъците му, имаш си планове с него, изживяли сте какво ли не... Нормално е това да се преживее по-трудно.

[valdesbg]

Значи докато не разбереш що телевизора не бачка няма да си купиш друг?

Прости прагматизма ми тогава (:

Иначе усеща се когато гафиш. И още повече се усеща ако гафа ти е бил сериозен по чуждите критерии. Така че "мислите се четат" сравнително лесно. Просто пример - мега зле тряба да си за да не усетиш че повече от 2 телефони разговора дневно(примерно) досаждат. И че ако това е система скоро ще почнат да те игнорират.

[SisiStrange]

Доста отдалечен пример. Аз никога не съм била нито обсебваща, нито съм правила изцепки. Не е логично, когато нещата вървят добре с цялата му там сигурност, нежност и разбирателство, изведнъж да те скъсат безпричинно. А в последно време това го срещам като тенденция сред познатите ми.
ПП. Това с телевизора е доста неуместно. Едно е телевизор, друго е човек, когото обичаш. Едното го има във всеки магазин за техника, другото се среща сравнително рядко.

[valdesbg]

Не е логично, права си. И явно точно заради това нещата не са наред, нищо че изглеждат така. И е логично да те "скъсат без причинно".

Това едно на ръка.

Човек или телвизор - принципа е един и същ. И двете ги има в огромни количества. Разковничето фигуративно казано е доколко си съгласна да разместиш мебелите у вас за да има място и да ти е удобно след като си купиш ТОЧНО определен телевизор или доколко щеси щастлив/а ако нагодиш телевизора към наличното място, което имаш без да променяш нищо?

Или иначе сдъвкано - всеки човек, когото срещаш има потенциала да го обикнеш. Обаче ти обичаш Радослав а не мен, нали? Щото Радослав пасва доста по-добре от останалите, които си срещнала, "у вас" без да се налага да местиш нищо. Примерно.

Тъй че... пробвай да мислиш малко по фигуративно-абстрактно. И ще видиш че понякога банана е просто банан

[Star1ight]

Доста отдалечен пример. Аз никога не съм била нито обсебваща, нито съм правила изцепки. Не е логично, когато нещата вървят добре с цялата му там сигурност, нежност и разбирателство, изведнъж да те скъсат безпричинно. А в последно време това го срещам като тенденция сред познатите ми.
ПП. Това с телевизора е доста неуместно. Едно е телевизор, друго е човек, когото обичаш. Едното го има във всеки магазин за техника, другото се среща сравнително рядко.

Има верни неща и при 2ма ви.
Аз лично съм на мнение, че е хубаво да се говори след края на връзката, за да си изясниш грешките си и да можеш да ги поправиш.
Но зажалост се срещат хората, които имат някакви комплекси и след края на връзката - те заебават директно и не искат да говорят с теб - а даже да се свържеш с тях, не ти казват защо така се получи.
Щом такъв е човека, значи е неадекватен и следователно, можеш да го тормозиш да ти каже, но можеш и да почакаш, да си оправиш живота и в бъдещето когато нещата се успокоят - тогава да го питаш.
Това е моето мнение.
В горният диалог е било изразено мнениет, че за някои хора не е задължително да споделят това - така е. Понякога след края на връзката, човек спира да се интересува от другият, и заради някакви причини решава, че не иска да комуникира повече с него - това се среща и при 2та пола, и в такава ситуация - той няма да си губи времето да споделя нещо на другият.
Равносилно да тръгнете да споделяте лични работи на непознати.
Уви, но се случват и такива неща.

[jghgh]

Душковци, човека не ви е длъжен, както и вие на него. Имате връзка по свободната воля и на двама ви. Няма договори и клаузи, както и уочняващи анекси. Следователно няма такова нещо и като "Той е длъжен да ми обясни." Длъжен е пред работодателя, щото договора го задължава. Във връзката нещата стават на добра воля.

Бягането от отговорност си е точно ваша интерпретация и подсигуряване да излезете сухи. Навсякъде по света можеш да върнеш закупена стока без НИКАКВИ обяснения. (да с опредлен от производителя срок, разбира се, но имаш това право)

Ахах, ама защо да споря с човек, който приравнява човешките отношения до пазарните отношения. Връзките и всичко свързано с тях като емоции, изживявания и пр. не подлежат и не са обект на покупко-продажба.


Разбира се, има много хора с твоите виждания, но аз съм от другия полюс. За мен човек трябва да има отговорност към отсрещния човек. Добрите връзки, но и като цяло общества, са основани на хуманизъм и съпричастие. Грижа за другия човек, отговорност към него, вместо да го оставиш да се оправя както може, щото не си му длъжен, щото по-добре всеки да си се спасява както може.

Не знам дали имам моралното право да казвам, че грешиш. По-вероятно е да нямам такова право. Аз обаче просто не съм съгласна с теб. С това "Никой за нищо на никого не е длъжен" аз лично доникъде не съм стигнала. Когато съм била на тоя принцип съм била най-нещастната в живота си и съм вървяла против природата ми, но това са лични преживявания вече.

Трябва да сме хора. Хора като понятие и хора едни с други
Това включва да не захвърляш като парцал човека, с когото доскоро сте делили нещо доста свидно - любовта, и сте претендирали, че сте ДВОЙКА (а не всеки за себе си) Срам е да оставиш човека разбит, като пътен знак да го подминеш и да му отрежеш дори малкото, което му остава - истината защо го напускаш. Не мисля, че е правилно да си измиваш ръцете, все едно нищо не е станало. ЗА МЕН това е бездушие.
Истината е, че никога нищо не остава без последствия. Добрият човек е отговорен и съответно отговорният човек е добър. Той е готов да понесе последствията от своите действия и е отговорен за влиянието, което оказва върху другите хора. Би трябвало да е готов да отговоря на въпроси, вместо да се измъква с "Не съм длъжен да ти давам обяснение".

Но малко са хората на такова ниво, явно.

[anonymous708973]

Човек, спри се. Ти си тоя, който заобикаля въпросите и задава безумни такива, като например "Защо не даваш обяснения, когато искаш да си с някого?". Отговорът е очеизбождащ: Защото причините са ясни!

И още нещо - спри да даваш странни асоциации с идеята, че си прав. Не си.
И да, ще разместя нещата у нас, за да събера телевизора.

И щом ще си даваме акъли - ти пък мисли по-конкретно, в живота рядко има абстракти неща, особено голи теории като твоите. Имам чувството, че имаш теория за всичко и практика за далеч по-малко.

[Sh@d0w]

Аз не мога да разбера, защо Влади продължаваш да увърташ нещо толкова просто и ясно, да разтягаш локуми. Толкова много изписа и разводни всичко, че тотално се отклони от темата и вече даже не ловя смисъла ти.

facepalm.

[strave]

Хубаво е ако уважаваш себе си да обясниш на две на три приказки,защо зарязваш другия,просто ей така за де не остане с чувството,че бягаш като дявол от тамян от нея.Дори да нямаш смелостта да кажеш истинските причини,излъжи,но не пращайте смс-и с късаме,чао и ако е възможно и без виртуални извинения.Според мен голяма,част от хората не късат очи в очи с гаджетата си,защото изпитват страх от разколебаване и неумение да признават недостатъците на другите.

[valdesbg]

Ок Мила. Да знам че аз не съм хуманист и ми е чужда тяхната философия. Падам си бихевиорист. Доколко праивлно - не знам, не ме и касае. Това пасва доста добре на разбиранията ми. Стимул - реакция и в добавка каквото повикало, това се обадило.

Инче, не съм прав за теб. Дребно уточнение. Очеизбождащия отговор е толкова неясен колкото Теорията на относителността на първокласник. Харесваш някого и това е повода, причините за това може да са хиляди.

Другия път когато ми се нервиш дай да е малко по експресивно и с повече лични нападки. Това явно те успокоява и ти дава някакво вътрешно удовлетворение. Иначе аз си пиша за удоволствие тук, ти какво целиш?

[anonymous708973]

Да ти покажа, че можеш да си плюеш, пикаеш или каквото там решиш на теориите, защото доколкото съм видяла и що се касае до мен, те са въздух под налягане.

[xBadxApple]

Ъъъъ...има малка и тънка граница, особено в по-емоционален момент между точните обяснения и драматичните излияния. Been there, done that.

Последния път, когато обяснявах такова нещо, ми е еталон как трябва да протичат нещата при една раздяла - 30ина минути кротък, спокоен разговор, обяснение кое-как-защо, и така. Но това е доста рядко срещано в live версия.

[babity]

Добре де, когато охладнееш, напълно ли изстиваш от раз? На мястото на любовта, не остава ли някакъв навик, привързване? 'Щото при масата остават и такива усещания са причина за втори, осми, седемнайсти шансове. В смисъл, ако ти си чувствал нещо към някого, то не може да се изпари напълно безследно. Дали ще е разочарование, дали ще си остане любов, дали нещо друго, ще има нещо. И това си е напълно нормално, де. Та, ако ти усещаш някаква остатъчна привързаност/симпатия/каквото и да е там, няма да си на 100% безразличен към това, което изпитва вече бившата ти половинка. Защото пък ако наистина е така ти никога не си бил наистина отдаден във връзката и си си просто самогъзник и нарцис.

[nepowtorima]

Добре де, когато охладнееш, напълно ли изстиваш от раз? На мястото на любовта, не остава ли някакъв навик, привързване? 'Щото при масата остават и такива усещания са причина за втори, осми, седемнайсти шансове. В смисъл, ако ти си чувствал нещо към някого, то не може да се изпари напълно безследно. Дали ще е разочарование, дали ще си остане любов, дали нещо друго, ще има нещо. И това си е напълно нормално, де. Та, ако ти усещаш някаква остатъчна привързаност/симпатия/каквото и да е там, няма да си на 100% безразличен към това, което изпитва вече бившата ти половинка. Защото пък ако наистина е така ти никога не си бил наистина отдаден във връзката и си си просто самогъзник и нарцис.

Права си.. Според мен е ужасно тъпа логиката.. - тя вече не ми е никаква, аз съм соло, аз не съм длъжен да и се обяснявам защо я оставям.. Колкото и да си охладнял към човека .. все ще намериш 2 минути да му кажеш как стоят нещата. Ужасно е да се луташ из въпросите си .. и да се чудиш къде ти е грешката. Все малко съвест ще имаш да го направиш..
Впрочем.. аз нямах предвид за зарязване /т.е. за официално заедно които са били и са скъсали/ Говоря, че просто както си прекарвате /където и да е било/ времето заедно.. изведнъж просто да не получите никаква вест от човека и да не го чуете повече. Да не го виждате.. да не ви говори, да не го чувате. И както от всичко каквото сте били изградили заедно.. да рухне, защото .. и вие да не знаете, но много искате да научите. Именно за това направих темата да ви питам.. ако хората не са заедно, а са имали /най-вероятно такива намерения/ и просто от цялата работа .. не са знаели аджеба заедно ли са или не.. и изведнъж от нищото .. тотален игнор. как ще го приемете? Как ще постъпите?А аз как да нямам въпроси? То това си е цяло чудо, което ми дойде на главата..

[babity]

Небезизвестната ми "голяма любов" (пхахах) на по - старите обитатели на форума е добре позната. Всичко това, което описваш (или поне аз разбрах) - пълна отдаденост когато сме заедно, във времето, което прекарваме и тотален игнор, когато не е в настроение за мен. Няма да казвам колко време си похабих (но ако ти е любопитно, можеш да разбереш от постовете ми), но никога не отговорих на въпросите си. Не разбрах какво не ни е достигнало, нито къде ми е проблемът, защото за да ме отблъска някой, вероятно имам такъв, нито каквото и да е друго. И това много дълго ми пречеше да имам реална самооценка и нормални контакти с други момчета/мъже. В крайна сметка просто един ден ме удари през главата, че след като за толкова време не съм заслужила да получа тези отговори, верочно няма да ги получа никога. И въпреки всичко тривиалните "намери си хоби", "излизай повече" и "създай си контакти" при мен помогнаха. По - трудно и по - късно, но помогнаха. В крайна сметка, ако си достатъчно упорита и силна, ще успееш да преодолееш всичко и всеки!

[SisiStrange]

^Ооо, за да те отблъсква някой, ако ще перфектно да се държиш с него, далеч не е задължително да си виновна ти или проблемът да е в теб. Много добре разбирам за какво говориш, но понякога просто не случваш на правилните хора. Аз бях същата, докато не ме шляпна, че докато аз си изливам очите и се питам какво не ми е наред, той си клати **** с други хора и си живее живота. Една такава мисъл ти държи дълго. Накрая стигаш до умозаключението, че може би на него нещо не му е в ред щом те оставя без дори да съумее да обясни защо.

Когато скъсах с първия си приятел говорихме 3 часа. Това е супер много, откъдето и да го погледне човек. Минахме през всички възможни състояния на неприемане, на сълзи, на въпроси и накрая на примирение. Обясних си всички мотиви и му дадох ясно да разбере кое как стои и с човека все пак си бяхме нещо като приятели дълго време. Мисля, че ако му бях треснала всичко без точка обяснение, щеше да ме намрази. И всеки нормален човек би.

[DaSparKonE]

Задаваш си въпроси, чийто отговори няма да ти помогнат с нищо. Смяташ ,че когато знаеш защо се е разпаднала последната ти връзка ще се справиш по добре в сегашната.Лъжа! Всеки си има различни предпочитания за характер , манталитет и държание. Дали когато знаеш отговорите ще започнеш да нагаждаш живота си по тях или ще останеш себе си ?

[GossipGirl89]

Хубаво е нещата да се изясняват. Аз лично до сега винаги, когато съм приключвала някаква връзка, без значение дали от моя или от негова страна, съм изисквала да седнем и да поговорим. Предпочитам да му кажа всичките причини, поради които смятам че връзката няма бъдеще (съответно той да направи същото) и да знам че всичко е изяснено. Но то си зависи от ситуацията и от хората най-вече. Има такива, които просто не желаят да погледнат истината в очите и предпочитат да се скрият зад глупави оправдания. А има и такива, които дават глупави оправдания от сорта на "Не е в теб проблема, а в мене" поради същата причина.

[Hilary_]

Зависи от момчето. По принцип обичам всичко да е ясно, но ако виждам, че не вдява какво му говоря и не проявява интерес да се изясним се отказвам да се занимавам!