Изправена съм пред труден избор – дали да продължа едно приятелство. Става дума за обична приятелка, с която градим взаимоотношенията си от няколко години. Това е човекът, с когото съм прекарвала голяма част от свободното си време и с когото деля една квартира сега. Имаме мнозина общи спомени. Някои от тях са наистина хубави. Къде е проблемът ли? Проблемът е некоректното й отношение към мен, което мисля, че не заслужавам. Понякога избива нервите си по мен и когато я попитам защо е това тя казва, че няма конкретна причина и че и аз правя неща, които я дразнят. След това идва въпросът „Какви?” и отговоря е или „Не се сещам в момента” или някакви абсурдни примери, на които въобще не трябва да се обръща внимание - просто грешно тълкуване на думите или постъпките ми. Нищо фатално. Минава време, загърбвам неразрешения проблем и се преструвам, че всичко е наред, но не го чувствам така. Има вариант когато е нервна, просто да избягвам да говоря с нея докато й мине, но чакай… Нима мога постоянно да се съобразявам и тя да не влага и капка разбиране?! Толкова ми е писнало от детинското й поведение! Не го забелязвам само аз – забелязват го и близките ми. Снощи като се прибирахме от разходка с компания отново подхванахме болната тема и й казах всичко, което чувствам, надявайки се да направи опит да се промени. Нищо подобно! Държеше се като пълен непукист, което адски ме издразни. Сякаш бе готова да захвърли всичко, което аз не смея да направя, а имам основания. Но след вчерашните й думи се чувствам по-склонна да го направя или поне да й покажа, че може да ме изгуби, за да се стресне малко и да прояви някаква инициатива, за да ме съхрани. Кавги и караници нямам намерение да правя, все пак живеем заедно.
Вие как мислите, че трябва да постъпя?