Значи, много относително е...има хора, които са постъпвали така в живота си, познавам такива (имат прекрасно семейство, добри приятели са и са се научили да се обичат с времето!), но това ми се струва малкоооо жестоко.... Аз вярвам, че на този свят все пак имаме една единствен за нас предназначена половинка и ако постъпим така, да бъдем с човек който ни обича, а не ние него....някой друг ще има чака...този наш приятел да го/-я открие... дано разбирате за какво говоря...
Изводът ми е: всеки има своя част в този живот и трябва да е с него/-я ...а не да се самозалъгва, че с времето ще го/-я заобича....дали ще е истина?