Цитирай Първоначално написано от domain
*Свами
мани - тъмно е и не се разбираме... друг път
Всеки странстващ Чан будистки монах можел да се установи в даден храм при условие, че победи в словесен двубой тези, които живеят в храма. Ако не успее, трябва да напусне храма.
В един храм живеели двама братя монаси. По-големият брат се учел добре, а по-младият бил глупав, а освен това и едноок. Веднъж в храма пристигнал един странстващ монах и решил да се засели. По тази причина, според обичая той решил да побеседва за възвишеното учение с местните монаси.
По-големият брат бил много изморен от целодневните занятия и изпратил за разговора по-младия си брат:
- Иди и проведи разговора в мълчание - посъветвал той брат си.
Странстващият монах и по-малкият брат отишли до светините и седнали. След известно време гостът отишъл при по-големият брат и му казал:
- Твоят малък брат е чудесно момче. Той ме победи.
- Разкажи ми моля ти се разговорът ви - полюбопитствал баткото.
- Отначало - започнал странникът - аз повдигнах един пръст, символизирайки просветленият Буда. Тогава брат ти повдигна два пръста, символизирайки Буда и учението му. Аз пък повдигнах три пръста, символизирайки Буда, учението му и неговите последователи, живеещи хармоничен живот. Тогава твоят брат ме трясна в лицето със свит юмрук, показвайки ми, че и трите са произлезли от едно място. Така той ме победи и вече нямам право да оставам тук. При тези думи странстващият монах си тръгнал.
- Къде е този човек - извикал малкият брат, приближавайки се към големия.
- Разбрах от него, че си го победил в спора - посрещнал го големия брат. - Разкажи ми за какво спорихте?
- Ами, гледа ме, гледа ме и ми показа един пръст, намеквайки ми, че имам само едно око. Но тъй като той е странник, реших да бъда вежлив с него и му показах два пръста, поздравявайки го с това, че той има две очи. Тогава този грубиян ми показа три пръста, намеквайки отново, че двамата заедно имаме три очи. Аз се вбесих и го праснах с юмрук в лицето, а той избяга. Така разговорът приключи.

Като отказваш да ме чуеш и си визираш своето, няма да се занимавам.
Учител е всеки и най-вече животът, но винаги имаме нужда от насоки. Не и сам срещу света с такава агресия.
Ум в покой покорява цялата вселена.