Полудявам, когато телефона ми не е до мен. Вечер ако не ми е до възглавницата , не мога да заспя. Изптивам някакъв страх и несигурност.Дори и изключен,важното е самото устройство да е до мен. Също така вечер се будя и често се случва, когато съм се въртяла в леглото да съм го "загубила" някъде из чаршафите и превъртам.Ставам,будя се,светвам лампи,обръщам цялото легло и не заспивам до като не го намеря.Като слизам до магазина,дори и като хвърлям боклука - пак го нося в себе си.
Като изляза по 10пъти в минута си опипвам джобчето на чантата в който ми стои телефона. Като се кача в колата или в такси или автобус , пак по хиляди пъти го търся и проверявам. А когато карам лекции го слагам на катедрата отгоре,за да е пред очите ми.
О.о