Изгубих си цяла година с едно момче.. Обичах го ужасно много. Бяхме щастливи.. поне аз. А то изведнъж ме заряза. Пуф. Блокира всякакви контакти с мен. Това беше преди 3-4 месеца. Колкото и да се опитвам да лъжа всички, дори и себе си, не съм го преживяла. Не съм сигурна кога и дали ще стане (влюбвала съм се и преди, много по-различно беше). След като ме остави по този шибан и долен начин, самочувствието ми падна, започнах да мразя всичко и всички. Преди няколко седмици се влюбих в друго момче.. С него е прекрасно, обичам го, надявам се и той мен.. Не искам да му е гадно, искам да знае, че е единствения. Нямам приятели, няма кой да ме разсее от гадните мисли. Родителите ми се държат с мен като с емоционална боксова круша. Имам само това момче.. Не знам как да си формулирам въпроса.. А, да. Как по дяволите да спра да мисля за онзи всеки шибан ден..
Едит: това, че мисля за него, не значи, че го обичам/харесвам/обожествявам.. Всъщност дори не изпитвам положителни чувства към него..

Слагай описателни заглавия.

Title fix'd by Sh@d0w