Нашите са разведени от 11 години. Живея с майка ми, която е прекрасен човек ! Никога нищо не ми е липсвало, но в последните 2 години започнах да се сривам .. падна ми успеха, мисля си, че съм много тъпа и грозна .. сякаш сега започнах да осъзнавам, че малко или много ми липсва баща .. как искам веднъж да избягам от вкъщи, за да излезна с приятели, или да се оплаквам, че не ми позволяват нещо, но трябва да съм силна и да не правя глупости , защото вече съм голяма и майка ми разчита на мен. Баща ми е пълен боклук с извинение .. и когато ми стане много тежко му се обаждам, за да го направя на "гъз" не знам, дали ме разбирате, но положението е много сериозно .. след като му затворя телефона започвам да рева. Е как да кажа на майка ми за това ?! С една дума тя ще си помисли, че се е провалила, като родител, а не е така ! Не знам, защо се проявява чак толкова късно, но е факт, че ми липсва баща (по принцип, НЕ МОЯ !) .. Просто исках да споделя с някой