Преди време пак бях писала тема... ама сякаш нещата се влошават.. та пиша нова. С приятеля ми сме заедно само от 2 месеца и нещо .. в началото си беше баш приказка, след работа идваше с колата и с един негов приятел до моя град (защото сме на няколко км. разлика) ... виждахме се, излизахме ... всичко си беше идеално ... Повтаряше ми колко бил влюбен в мен.... ако някой ден не идваше към моя град или се очертаваше няколко дни да не се виждаме, постоянно ми повтаряше колко съм щяла да му липсвам...
Да .. ама всяка приказка има своя край .... От както започнахме даскало, започна да се променя... 12ти клас е и сме в една смяна .. Още от 15 септември, сякаш не искаше да седи с мен пред съучениците си ... С приятелите му цяло лято сме излизали, познавам ги, всичко е 6+ ... ама в училище сякаш го е срам да го виждат с мен ... ;х ... И се държи странно... в началото си викам, не е свикнал нз... ама става все по-зле ..
Преди поне след училище излизахме почти всеки ден, разхождахме се, събирахме се с приятели ... Сега от едно известно време дори и не излизаме. Виждаме се в училище едно голямо междучасие, когато ходим да пушим навън ... и аз ест. трябва да ида при него ... заставам до него той си блее .. никва реакция ;х Не говори, говори си там с тия от неговия клас... Ако случайно се видим някое междучасие, седим и само се гледаме, дума не обелваме почти ...
Преди уж много му липсвах, като не сме се виждали... сега винаги има оправдание, за да не излезем .. Проявява уж някаква инициатива да се видим, но в последния момент ... или ще го заболи глава, или ще се каже, че има да пише неотложно домашно, или ще учи .... и то айде, няма нищо да кажа, ако наистина нещо му има... ама той излиза с приятелите си, въпреки че има да учи или нещо такова... с мен не...
Говорили сме... той ми вика все, че си мислел, че ми е омръзнал... а аз просто не знам какво трябва да направя, за да не си мисли така ... Вика ми, че аз нямало как да му омръзна ... Ама ако не го потърся аз, той няма да се сети даже за мен... веднъж даже го бях пробвала, нито се обади, нито писа, нито ме потърси ... нищо... сякаш не съществувам.
Имах намерение да го питам защо въобще ходи с мен, като не ме е виждал сигурно от седмици... пък и хич не го грее ... Ама той беше пийнал и започна да ми се обяснява колко ме бил обичал и прочие, колко съм му липсвала .. и на мен ми стана много драго и реших, че сигурно нещата ще се оправят ... ама другия път, на следващия ден пак си беше същия... пак сякаш не съществувах за него....
Вече не знам какво да правя... колкото и да го обичам за тия няколко месеца, аз не съм такава.. не знам, но не мога да търпя подобно отношение... сякаш само аз полагам някакви усилия за тая връзка... него сякаш дори не го бърка дали ще е с мен или не...