в всичко/всяко нещо си има принципи и/или правила, за да шофираш автомобил трябва да се съобразяваш с правилата за движение по пътищата иначе можеш да нараниш някой или да причиниш щети, за да служиш в армията трябва да се съобразяваш с военният устав защото иначе можеш да застрашиш военна мисия и/или живота на някой от останалите войници или оборудване на висока парична стойност от армията в която служиш, по подобен начин е и ако искаш да работиш полицейската работа/професия понеже там също има полицейски устав/закон - например, как ти се вижда ако служителите на реда нарушават реда, дори и ако трябва да правиш секс, там също си има принципи иначе най-малкото за някой от двамата секс партньори няма да бъде добре - например, както при секс тормоз/насилие/принуда,Първоначално написано от Shturrrche88
така и в вярата също си има принципи/правила, иначе се получава/образува отклонение, а отклонението в това отношение се нарича "грях" в Библията, като в същност точно това представлява "грехът" като цяло, за който се предупреждава там считайки от първата страница до последната, така че, няма как, Св. Закон на вярата е строго конкретен/определен и е абсолютно невъзможно да бъде успешно променян и/или нарушаван, всеки духовник/вярващ, който действува не по Правилата е със сигурност грешен/грешник, като резултатите от верческото/духвното беззаконие, за което казахме и отново подчертаваме че точно то е "грехът" като цяло, могат да бъдат изключително пагубни и мащабни, например, след седмият ден, след като само два човешки индивида, ева и адам, повярвали с погрешна(-та) вяра следвайки неща(-та), които в днешно време са познати най-вече с имена като: йога/ведантизъм, будизъм, окултизъм, езотерика, и пр., това било достатъчно за "тъмнината"/"дявола" да се настани в света, който Бог сътворил, и да пороби целият свят на злото, болестите, страданията, погибелта/смъртта, и пр., така че, нарушаването на правилата на вярата не е никак безопасно
"Затова, както чрез един човек грехът(т.е. сатанинското царство, което е царството на верческото/духовното беззаконие) влезе в света, и чрез греха смъртта(т.е. а чрез "греха" и злините/страданията/болестите/погибелта), и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци(т.е. всички се оказаха поробени под "греха"), понеже всички съгрешиха(т.е. понеже всички преминаха в или бяха хванати от системата на "греха", верческите/духовните безаконници като участници/извършители/причинители на "греха", а (разни) невярващи(-те) като жертви/потърпевши/поробени в системата на "греха"), - (защото и преди закона(т.е. преди грехопадението/първородният грях) грехът(т.е. дявола) беше в света, грях, обаче, не се вменява, когато няма закон(т.е. грях не се вменява на човеците, които не следват/не упражняват/не практикуват човешка(-та) религия/духовност/вяра); при все това от Адама до Моисея смъртта царува и над ония, които не бяха съгрешили според престъплението на Адама(т.е. които въобще не са вършили верческа(-о)/духовна(-о) неправда(беззаконие)), който е образ на Бъдещия(т.е. който Адам беше директно сътворен от Бога/Администраторът, като родоначалник на всички потребители, наричани по библейски "човеци"); но дарбата(т.е. но правилната вяра) не е такава каквото бе прегрешението(т.е. каквато е човешката религия/духовност/вяра); защото, ако поради прегрешението на единия измряха(т.е. пострадаха/погинаха) мнозината, то Божията благодат и дарбата чрез благодатта на един човек(т.е. на едно единствено одушевено същество), Исус Христос(сиреч, самият Господ), много повече се преумножи за мнозината; нито е дарбата, каквато бе съдбата, чрез съгрешението на един; защото съдбата беше от един грях(т.е. защото "съдбата" беше от един по принцип еднократен първороден грях(грехопадение)) за осъждане(т.е. за да се възцари "тъмнината" за не повече от около 5-6 хилядолетия, колкото трае хилядолетният сън-просъница на истинският Бог), а дарбата от много прегрешения за оправдание(т.е. а правилната вяра (е) за Спасение на всички човеци/одушевени); защото, ако чрез прегрешението на единия смъртта царува чрез(или: поради) тоя един, то много повече тия, които получават изобилието на благодатта(или: на естеството/чистотата/безгрешието) и на дарбата, сиреч правдата, ще царуват в живот чрез единия, Исус Христос), - и тъй, както чрез едно прегрешение дойде осъждането на всичките човеци, така и чрез едно праведно дело дойде на всичките човеци оправданието, което докарва живот. Защото, както чрез непослушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни. А отгоре на това дойде и законът(т.е. човешката религия/духовност/вяра), та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта(т.е. там истинският Господ Бог веднага оказва Твърда Съпротива); така щото, както грехът бе царувал и докара смъртта, така да царува благодатта чрез правдата и да докара вечен живот чрез Исуса Христа нашия Господ." Римляни 5:12-21