Нямаше те.

[TeoViiperi]

Нямаше те.
А дъждът студен пареше по устните самотни,
молещи за твоят образ сив, далечен.

Нямаше те.
А блянът по теб дълбоко заровен
още в мен гори, изгаря ме.

Нямаше те.
А сърцето молеше бъзмълвно за очите ти безкрайни,
за шепота съкровен, за любовта безвъзратна.

Нямаше те.
А къде беше? Къде си?
въпроси тихо ехтяха в тишината,
напомняйки за рани скрити, рани вечни.

Нямаше те.
А като призрак още скиташе в душата ми изгубена,
отказвайки да си тръгнеш отново.
Сякаш беше там, но нямаше те..

Мм това беше първият ми опит да пиша нещо в стихотворна реч.. не се получи точно както исках и затова се надявам да ми дадете критики и съвети. Благодаря предварително

[CupcakeAndCoffee]

добро е

[ADMIRALKA14]

Продължавай в същият дух добро е!

[gabsit000]

супер