Цитирай Първоначално написано от ShtrudeL
Мога да кажа същото.
Стига реплики на "мис свят"
Ако баба ти е през девет планини в десета ше й покажеш любовта си, ама друг път.
Аз не мога да се примиря с т'ва. Тегаво е. Тежко е. Трябва да давам от себе си.
Т'ва е като менструалния цикъл. (я къв готин пример ше дам, че да не звучи депресарско) Та насъбира ти се по стената на матката кръвта и глупостите и в един момент трябва да си излезе. Нали тъй... Не... т'ва е ного тъп и гаден пример, не ме слушайте, но въпроса е в това, че имам огромната нужда да се радвам на човешко същество мамка му.
Трябва да си взема куче/котка/нещо...
Всеки е такъв, какъвто се вижда и чувства. Баба ми не е много далеч, но си ходим редовно на гости и мостът трудно ще ни се разруши. С най-близките ми ни делят хиляди километри, но нищо не ни спира. Стига да го искаш. Мрънканици и подсмърчания при мен не минават. Боря се и се доказвам за каквото искам. Всяка трудност е възможност.