Снощи имах неочакван разговор с негов близък приятел от детството му още и човека ми даде някой доста добри съвети.
Възнамерявам да оставя Г. да си върви по своята пътека и да не му обърквам живота още повече.
А колкото до Н. ще изчакам още 4 - 5 дни без да го търся, ако той сам не ми се обади, аз ще го направя и ще го поканя на кафе и мисля, че би се съгласил, след като преди време сам ми го каза. Естествено на това кафе няма да говоря за нас, как ми липсва и тн, а ще съм тоталната ледена кралица ( нали мъжете точно това искат, загадъчна жена, а не да им е като отворена книга ), която ще трябва дори и от приятелската прегръдка да се въздържи ( е ако той тръгне да ме прегръща, няма да се дърпам ).