Къде е надеждата?
Нали последна тя умира?
Или всичко аз убих.
Отивам си отново,
но нещо пак ме спира.
Дали не е надеждата?
Надеждата, че нещо
ще се промени.
Но защо усещам как тя умира?
Умира, а мостът между нас гори.
Оставаме с надеждата сами.
Изгаряме във пламъците бурни.

Мостът рухва.
Всичко спира.

Умираме с надеждата сами.
Надеждата казват, умира последна...
Последна, но все пак умира нали?
Затова до гроба й кротко ще седна
и ще гледам как мостът гори.