Жертва в името на нещо по-добро?

[gabsit000]

...Преди малко си пишех с една приятелка от София (нейната история на кратко:от 2 години с едно момче,той е на 22,тя на 19,сега живеят заедно в София (тя там учи) ,а той имаше планове да замине за Англия,след известно време) да но става така,че съквартиранта му предлага да замине за Испания-още сега в неделя.И аз почнах да я успокоявам едно друго,че е за добро,а и той й е обещал,че ще се върне с пари и ще си купят кола и ще се возят и т.н. а тя ми написа:

[14:21] .... каза: разбирам го, знам, че трябва да замине, знам, че е за добро.. но това може да пожертва нас!


Та и това пробуди в мене въпроса,дали наистина трябва да жертваме любовта си,заради работата,за това да изкараш много пари и да си щастлив?Няма какво да се лъжем,той е за 6 месеца там,мал е шанса да издържат,след толкова време някак си ще се отчуждят няма как да е същото както до сега...трябва ли нещо което е вървяло до сега и е било "приказка" да приключи...?


Е давайте мнения,отговорете и на въпросите както мислите вие...?

[gabsit000]

...

[LadyDi]

Мхеее... как не ми се отговаря на тази тема.
Обаче, щото нямам кво друго да правя...

Няма право да го кара да остава тук при нея. Нито са женени, нито деца имат. И ако смята, че шест месеца няма да издържат, то бездруго са си обречени. Любовта не трябва да се подлага на изпитания, но трябва да може да издържа.

Пък освен това, нямаш право да си егоист и да го спираш да се развива, само защото си влюбен. Аз не мога да си представя, че той един ден може да се обърне и да ми каже: "Заради теб не постигнах еди-какво си".

[TheShoah]

След 2 години заедно могат да издържат 6 месеца разделени.

"дали наистина трябва да жертваме любовта си,заради работата,за това да изкараш много пари и да си щастлив" - да

[Mi6inka]

И аз бях в такава ситуация и се страхувах от същото. НО ! В крайна сметка го приехме като предизвикателство за нас самите и за самата връзка. Беше ми много трудно, нямаше го на важни за мен моменти, но.. след като се върна нещата станаха още по-хубави. Така, че...да се настрои позитивно (да, трудно е) и... да го приемат като един вид изпитание, което трябва да преминат. В крайна сметка, ако е писано да са заедно, ще са

[SisiStrange]

Една от най-добрите ми приятелки има 2-годишна, че и отгоре връзка с момче, което учи в Единбург. Всяка година него го няма по 6 месеца общо и това ще им продължи още 3-4 години по този начин. И въпреки всичко са супер спокойни, много се обичат и тя е мега лъчезарна вместо да седне и да реве всяка нощ. Просто са наясно, че това е временен период, че трябва да се преживее и всичко е за тяхно добро.
Ако се гледа на нещата по този начин - ще се запази връзката.
Ако се гледа в стил: "Оф, поредните 6 месеца без него, кой знае какво прави там, сигурно не ме обича щом ме е оставил за толкова време бла бла бла..." нещата са обречени.

[robles]

Сууупер много зависи. Съгласна съм с горните мнения, само едно да кажа, понеже и аз съм в чужбина. От много хора съм чувала "Аз уж дойдох за Х месеца, а то кво стана.." - живеят тук от години. Така че тва "Отивам за 6 месеца и се връщам" не мисля, че е голяма гаранция. А парите не винаги носят щастие.

[NambyPamby]

Аз не мога да си представя, че той един ден може да се обърне и да ми каже: "Заради теб не постигнах еди-какво си".

Мхм. Момчето иска да пътува, да види свят, както се казва, да поработи, да припечели квото може. Само дето приятелката ти не гледа от тая страна на нещата, ми мисли главно за себе си и как ТЯ ще се чувства него като го няма, което е супер себично.
Сега му се е паднал шанса на момчето, не се знае кога и дали въобще ще има друга такава възможност - за чий да се жертва? За някаква девойка, дето днес са заедно, утре - не са?

дали наистина трябва да жертваме любовта си,заради работата,за това да изкараш много пари и да си щастлив?

ми тя ебати любовта ще да е, щом не може да чака някакви си кирливи 6 месеца. И е редно да си спукате розовия балон и да разберете, че с едната гола любов не се живее. Момчето именно затова на гурбет, за да може да спечели някакви пари и да има поне частична финансова независимост, за да подсигури евентуалното си съжителство с девойката.

[ledenakrasota]

Приятелки не се и замислят. Зарязват си ученето и работата, за да заминат с половинките си някъде. Добре са! Таак и не можах да го вдена. Да си зарежа родителите...Без мен са за никъде.

Други късат, защото са с нагласата на приятелката ти. Сами си го правим. Нека му има доверие и да го подкрепя. Всеки го е страх, но не трябва да има тиради.

Била съм пред такава дилема. Това наблюдавам и ми е опита.

[LeprikonA]

както всички други казаха, ако 6 месеца не могат да изкарат - до къде ще я докарат тук, още максимум годинка две. не повече. и при положение, че всичко е временно и то не кой знае колко време, не виждам великата драма.

[anonymous708973]

Няма право да го кара да остава тук при нея. Нито са женени, нито деца имат.

Аз не мога да си представя, че той един ден може да се обърне и да ми каже: "Заради теб не постигнах еди-какво си".

Представяш ли си да ти го кажат... отвратително, ще се почувствам като най-голямата егоистка на света.
И все пак... това с Единбург... това не е връзка за мен.

[kyon]

Аз с моят приятел бях 8-9 месеца разделена. Има ли желание има и начин.

[SisiStrange]

Няма право да го кара да остава тук при нея. Нито са женени, нито деца имат.

Аз не мога да си представя, че той един ден може да се обърне и да ми каже: "Заради теб не постигнах еди-какво си".

Представяш ли си да ти го кажат... отвратително, ще се почувствам като най-голямата егоистка на света.
И все пак... това с Единбург... това не е връзка за мен.

Това е, защото не ги познаваш. Те просто са си решили твърдо, че са се намерили и че искат да си градят живота точно двамата заедно. И наистина много добре се справят. Тя 3 месеца си го чака, говорят си по скайп най-вече и иначе гледа да си запълва времето с какви ли не интересни работи (по някои, от които и мен ме запали), после той идва за 3 месеца, заминава за още 3 и после пак се връща пак за 3 месеца. И си знаят, че е само засега.

[anonymous708973]

Само засега? Нали още 3 години щели да са така?

За мен това не е връзка, защото като не са заедно, нямат търкания, няма за какво да се скарат. А една връзка не може да е сериозна без това. Лично мнение.

Не съм категорична, защото не съм преминавала през такова нещо. Не харесвам връзки от разстояние, но, познавайки се, бих го направила, ако реша, че съм намерила човека, с когото искам да прекарам поне една солидна част от живота си.

[gabsit000]

да ама имах един колега ми разправяше пак си говорехме на тая тема,ходи с момичето и заминал пак така,само че на бригада в САЩ за 3 години...и всичко е било ок издържали,но когато той се върнал,след известно време се разделили..Нещата много се променят и той и тя също ще го направят,той отива на ново място,надали само ще работи и няма да има време за друго..тя също е в нов град,много по-голям от нашия (защото и тя е от моя град) и ще среща нови хора и тя ще и се иска да продължи напред... затова аз мисля,че според мен трябва просто да се прецени,кое е по-добре за тях,дали да се разделят и той да иде да си изкара пари и да е добре финансово или да се обичат,да са си заедно,да е тук,но без пукнат лев в джоба или да работи за някакви смешни пари,които за нищо няма да им стигне..

[GossipGirl89]

Няма право да го спира. Той в момента гради бъдещето си и никой няма право да му казва "Не, ще седиш тука щото иначе ще се разпадне всичко". Да, кофти е, трудно е, болезнено е, но в крайна сметка това е едно идеално предизвикателство за връзката им - да гледат от тая страна на нещата. Ако наистина чувствата между тях са силни и истински, ще се преборят и ще ги издържат тия 6 месеца. Нека гледат от позитивната страна, защото ако наистина тръгнат с лоша нагласа просто са обречени...