Айди и аз да се вкарам в темата....
Бяхме година и 4 месеца. Никога не съм давала от себе си толкова, колкото вложих в тази връзка, най-вече компромиси.Не вярвах, че съм способна на толкова отстъпки и търпение. Той беше маминото синче, май все така ще си остане, въпреки че е с две години по-голям от мен. Мама го обгрижваше...понякога мн се ядосвах, но в последствие си казах - то си е за него. Обичах го да. Бяхме и свикнали заедно, много добре се познавахме, аз все го спасявах от неговите си перипетии и простотии, в които се забъркваше.Е, верно е че исках дете...но той трябваше да порасне...в последствие аз пораснах, разбрах че не е за мен и веднъж му звъннах и му казах, че трябва да се разделим.До колкото знам го е приел спокойно, ако не е..да е мислил на време...
Най-важното е че не го засичам, не го мисля... а и се появи ново момче на хоризонта