Последната ми връзка траеше някъде към 3 години. Аз я прекратих. Всичко от моя страна беше изчезнало, от негова също, макар да не си признава. Стана съвсем неволно - аз казах нещо, той се захвана за него, спречкахме се - той каза *Искаш да си тръгна ли?* (живеехме заедно вкъщи), а аз този път не исках да се обясбявам и да се боря за нещо безсмислено и му казах *Да*. Ядоса се и излезе, след малко ми се обади по телефона да ме пита сигурна ли съм, аз казах да казах, че предпочитам лично да си ги говорим нещат, но щом той иска по телефона - ок. Обясних му, че от връзка в която аз съм пред компа , а той си свири на китарата 24/7 няма смисъл. Срещахме се само, за да хапнем понякога, излизахме заедно само ако някой приятел ни канеше на някакво събитие и така... Последваха заплахи как щял да се самоубие, как аз съм била всичко за него, хиляди пъти обвинения че съм имала друг и всякакви такива неочаквани неща от човек който отдавна вече не е на 20 години.
Всеки път като се засечехме на работа /бачкахме на едно място/ следваше въпроса защо съм го оставила и това около месец - два. После пък обясняваше как се бил влюбил в друга и изглеждаше супер опулен, като му казах, че се радвам за него, прегърнах го и му пожелах щастие с нея....
Не сме приятели сега, понякога си пишем по едно Кво става в скайп, като се видим се усмихваме дискретни това е. Сега сме щастливи аз си имам прекрасен човек, той си има жена, която го обича истински и така....