Здравейте.Имам един проблем,който ме мъчи от доста време насам.Нашите се разделиха преди 5 години.Аз вече съм на 13.Малко след развода мама си хвана приятел.Вече са заедно от 4-5 години.Мама му помагаше финансово отначало,защото той беше бедна църковна мишка.Отначало всичко беше супер.Държеше се с мен сякаш съм негово дете.Мама един ден ми каза че хубаво да му казвам тате.Все пак бях малка и не можех да преценям толкова добре.В същото време поддържах контакт с баща ми,естествено.Стана така че за нас беше невъзможно да живеем в България повече.Заминахме за чужбина.Първо те двамата,после забраха и мен .Вуйчо ми му намери работа,осигуряваше го финансово,всичко дължи на нас.Но всичко се промени.Гледам всяка нощ как той стои втренчен в екрана на компютъра,мама го целува по бузата,а той нищо..Понякога му се чудя.И все пак не мога да се оплача.Не съм лишена от храна или от каквото и да било.Но не след дълго започнаха грандиозните скандали.Мама се връща от рабора изморена,изнервена а тои не е измил чиниите,например.Мама му направи забележка че не и помага,сега е малко по-добре.Но понякога е много смотан.Непокист е .Скоро не се бяха карали,но пак започнаха.И вие сигурно разбирате че не мога да остана безразлична към цялата тая работа.С всеки един скандал аз откривам малко по малко че той не е добрият и усмихнат човек,с който мама ме запозна.И мисля вече да не му казвам ТатЕ,